С 306 лева по-ниско е средното възнаграждение в БАН спрямо средното за страната, обявиха от КТ "Подкрепа". В Селскостопанската академия изоставането спрямо средната заплата е с 365 лева. Учените и ръководствата на двете академии, както и синдикалистите настояха още от следващата година държавата да задели ресурс за увеличение на заплатите, който да спре драматичното изтичане на висококвалифицирани научни работници.

Професор в Българската академия на науките взема средна заплата 900 лева, докторант 770, асистент 600. В тази сума влизат и възнагражденията за научни степени. В същото време технически сътрудник в кабинета на министър-председателя или на вицепремиера е със заплата 660 лева.

"Ужасяващо е изтичането на сиво вещество, обучението е на ниско ниво. По брой учени на глава от населението България е последна в Европа". Това коментира проф. Стефан Воденичаров. Той посочи, че от следващата година основната заплата на младия учен в България трябва да е поне 750 лева. Аргументира се, че в средното образование от догодина основната заплата на учителите ще е над 700 лева. Поиска и 1800 лева за заплата на професор.

Около 10 000 са учените у нас и ако се осигурят такива средства, ще са необходими 170 милиона лева. Това, което предлагат учените, е институтските комплекси на двете академии да получат статут на национални технологични паркове, в противен случай няма да се спре драматичното намаляване на персонала.

От миналия век до сега учените в БАН са намалели четири пъти. От 2 800 в момента, само 9 души са на възраст до 25 години, 12 на сто до 35 и 25 процента са на възраст над 60 години. Всеки пети учен в света вече е китаец, а за разлика от статистиката, в останалите страни от Европейския съюз, където учените постоянно се увеличават като брой, у нас намаляват три пъти за последните 35 години.