Шипченската епопея от август 1877 година е безспорна заслуга на българските опълченци. Това признава един от героите - генерал Николай Столетов. Думите му са изречени години след войната пред Николай Дятченко, първи секретар на руската легация в София и са документирани от д-р Асен Керемедчиев. През 1914 година той издава книгата „Кой трябва да победи”, съдържаща документи и факти. Именно в нея включва и самопризнанията на ген. Столетов: „Ние не щяхме да можем да задържим (прохода Шипка, б.р.), даже ако да бяхме три пъти по-многобройни от опълченците; трябваше да бъде непременно шест пъти повече, за да извършим героичния и победоносен подвиг, що извършиха българите”.

Книгата е архивно издание, открито наскоро от изследователя Никола Григоров. В годините на комунизма тя е била забранена, защото раздухвала великоблгарски шовинизъм.

Признанията на ген. Столетов са изключително важни днес, когато отбелязваме 142 години от славните боеве за прохода Шипка. Събитието е влязло в историята като Шипченската епопея.  Боевете са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.

Българското опълчение, XXXVI- Орловски Пехотен полк и XXXV- Брянски Пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов се е състоял от 7500 войника и 27 оръдия. Победата на Шипка се оказва повратна точка за успеха на Руско-турската война и освобождението на България.

На трети март 2018 г. в присъствието на руския патриарх Кирил на връх Шипка българският президент Румен Радев забрави за подвига на опълченците и не ги спомена в словото си, угаждайки на кремълските прищявки да се величае само Русия.