Промените в Закона за референдумите са главно в посока на това да може допитването да се провежда едновременно с текущ избор. Това каза в предаването "Преди всички" Данаил Кирилов – председател на правната комисия в НС и депутат от ГЕРБ.

Други важни изменения в закона са даването на възможност на българите зад граница да гласуват на референдум, което беше прието в петък, и границите при отчитане на вота.

Кирилов отхвърли опасенията, че общинските избирателни комисии трудно ще се справят и има риск при местни избори и референдум да се създаде хаос и опашки пред секциите:

Избирателните комисии, при добра организация, биха могли да се справят и с отчитането на вота и по референдум. Аз повече залагам на добра организация и по-добри правила.

Филип Попов – член на правната комисия и депутат от БСП, заяви, че промените в Закона за референдумите се правят единствено, за да обслужат въпросите, зададени от президента. Според него е твърде снижен прагът за валидност на референдума:

Прагът се определя от бъдещите местни избори и то по отношение на гласуването за общински съветници. По този начин съществува опасност пряката демокрация да се изроди. Когато говорим за национален референдум, той винаги е по въпроси, важни за цялата нация. Не може да се обвърже с гласувалите за общински съветници.

По отношение на евентуалната редакция на въпросите за изборното законодателство, зададени от президента, Данаил Кирилов заяви, че е възможно да има дебат по темата, но Законът не предвижда възможност въпросите да бъдат редактирани.

Аз мисля, че тези въпроси са твърде неясни, каза от своя страна Филип Попов.