За нея припомня германският политолог проф. Щефан Апелиус, който добре познава миналото на България, пише Дойче Веле.

Професор Щефан Апелиус от години проучва убийствата на бегълци по продължение на Желязната завеса, а догодина се очаква и новата му книга, която разказва за българската граница по онова време.

В навечерието на местните избори темата за бежанците вълнува цялото българско общество - показаха го реакциите след стрелбата край Средец. По този повод се обърнахме с два въпроса към германския политолог:

ДВ: Професор Апелиус, убийството на афганистански бежанец на 30 километра от граничната бразда в България предизвика възмущение по цял свят. Правозащитници и юристи в България с основание посочиха, че употребата на огнестрелно оръжие срещу невъоръжени бежанци е била неправомерна. Каква е Вашата преценка?

Апелиус: Случилото се е много трагично. Когато научих тази новина, веднага се сетих за масивната затворена гранична зона, която беше изградена по българо-турската граница по време на комунистическата диктатура. Там се влизаше само с така наречения „открит лист”, който се издаваше от МВР. По пътищата имаше контролни постове, които следяха никой да не влиза в тази част от страната. Още по онова време много бежанци бяха застреляни на километри от границата. Според мен нищо не може да оправдае употребата на огнестрелно оръжие срещу бежанци.

ДВ: В различни допитвания над 90 на сто от българите оправдават граничния полицай с аргумента, че просто е изпълнил дълга си. Вие дълги години проучвате убийствата на бегълци по българската граница по време на комунистическия режим, разговаряли сте и с голям брой очевидци. Откривате ли някакви сходства?

Апелиус: Веднага се сетих за един случай, който - доколкото си спомням - е от началото на 70-те години на миналия век. Тогава в рамките само на една нощ един български граничар беше застрелял няколко бедняци от Близкия изток, които се опитали през България да избягат към Западна Европа. За това свое дело той получи почести в НРБ и дори беше избран за делегат на конгреса на БКП. За щастие, днес времената са други. И все пак този инцидент показва, че за България вече е време да започне да преосмисля историята си, свързана с границата. Нужно е политическо образование за по-младите хора, които трябва да разберат, че по време на диктатурата са се случвали много ужасни неща, с които хората на всичко отгоре са се гордеели. 25 години след падането на Желязната завеса вече е крайно време това минало да се преосмисли.