Велизар Шаламанов*

Интересно какво ни казват бойните пилоти:
- не искаме да летим поради недостатъчна подготовка и лошо поддържана техника (време е това да се каже);
- искаме да има ремонтирани самолети и гориво, за да можем всички да летим по 180 часа годишно и да носим дежурството (ще трябват изчислления колко самолета и пилоти ни трябват като минимум и дали можем да си позволим този разход в рамките на военния бюджет, заедно с другите изисквания);
- искаме по-скоро нови самолети (колко, кога, какво да правим докато ги получим).
Със сигурност полети без достатъчно подготовка и неритмично поддържане на самолетите е опасно и е време да се спре. Със сигурност всеки ден експлоатация на МиГ-29/Су-25 намалява средствата за закупуване и експлоатация на нов самолет (това е валидно от 2002 година). Със сигурност задачата по въздушен суверенитет в рамките на НАТО може да се решава и без полети на българските МиГ-29.
Със сигурност имаме голям проблем - да видим

какво ще е решението

През 2016 имаше подобен казус на ниво Командир на ВВС и знаем как бе решен - определено решението не е било добро, защото проблемът само е станал по-голям, но не е решен.
Има два подхода:
- проблем - решение - нов проблем (по-голям);
- проблем - решение - решение - решение - ...
Мъдрите избират втория подход!
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.