От  6 декември 2013 г. Faktor.bg публикува части от изследването на известния американски анализатор и експерт по международна сигурност и радикален ислям Алекс Алексиев, издадено от институт „Хъдсън", САЩ. Подобен анализ по актуалната тема се публикува за първи път у нас. 

В първата част представихме Ислямизмът – истинският враг (Виж ТУК),  втората глава бе посветена  на Същността на заплахата (виж ТУК), в третата бе анализирана Идеологията на радикалния ислям (виж ТУК), а в четвъртата авторът разглежда: Ограниченият обсег на шериата в мюсюлманските империи в миналото (виж ТУК).

Алекс Алексиев*

 Пета глава

 Произход и ранно развитие на съвременното движение на радикалния ислям

 Кога радикалният ислям или ислямизмът за първи път се превърна в значителен феномен по целия свят? Разбира се, известно е, че няколко направления на мюсюлмански радикализъм са съществували независимо едно от друго в множество географски райони още от ранните десетилетия на двадесети век. В тях се включват Египетското Мюсюлманско Братство (Ихуан ал Муслимин), основано през 1928 г. като реакция на отменянето на халифата през 1924 от Мустафа Кемал Ататюрк, ислямското деобандиско училище в Индия и неговият инструмент за прозелитиране Таблиги Джамаат, също така и запазването и нарастването на екстремисткото уахабистко течение под протекцията на саудитското кралство в Арабия през 30-те години и по-късно.

Уахабизъм – профил на едно екстремистко вероизповедание

Уахабизъм – от Арабски Уахабия, една фундаменталистка школа на исляма, управлявана от последователите на ислямския духовник от 18 век Мохамед Ибн Ал Уахаб (1703-92). Уахабизмът е държавната религия в Саудитска Арабия и доминираща вяра в някои други части на Арабския полуостров. Започвайки през 70-те години, тя е изнесена и пропагандирана извън пределите на кралството с помощта на мащабното финансиране на Саудитска Арабия и се е превърнала в доминиращо течение на Сунитския ислям в имигрантските общности в немюсюлманските държави. Уахабизмът има много общи неща с мирогледа на Мюсюлманското братство и Деобандите от Южна Азия, и е основна част от идеологията на уахабиската/салафиска школа за радикален ислям, която мотивира ислямския екстремизъм и тероризъм.

 Повечето привърженици на уахабизма не наричат себе си уахабити, а салафити, тъй като те смятат за идолопоклонство наименуването в чест на някоя личност. Затова използването на терминът уахабизъм или уахаби често е индикация за критично отношение към учението.

Произход и развитие – Мохамед Ибн Абд Ал Уахаб започва да практикува една екстремна буквалистична версия на Исляма в Нажд, Саудитска Арабия през 30-те години на 18 век., която признава за истински мюсюлмани само първите поколения мюсюлмани, живели  под управлението на „правоверните” халифи (рашидун) и твърди, че ислямът, който се практикува след тях е опетнен с незаконни нововъведения (бида) и политеизъм (ширк). Той се наема със задачата да изчисти вярата като проповядва строго единобожие (таухид) и осъжда като идолопоклоннически множество популярни практики за поклонение през този период. Той е особено враждебен към суфитите и шиитите, които смята за отстъпници. С течение на времето учението еволюира до там, че всеки мюсюлманин, който не се съгласява с неговият начин на мислене може да бъде признат за отстъпник (такфир) и да бъде подложен на насилие.

През 1744 г. Абд Ал Уахаб сключва съюз с Мохамед Ибн Сауд, родоначалникът на Династията Сауд, като според условията на съюза Ибн Сауд трябва да запази политическото си лидерство, докато идеите на духовника се формират като официална религия на феодалното кралство, Ал Уахаб и неговите потомци да владеят религиозната традиция за вечни времена. Този съюз продължава и до днес.

Скоро след сформирането на съюза, съюзниците обявяват джихад на съседните мюсюлмански племена, като насилствено ги покоряват и плячкосват.Тази традиция на непровокирано насилие в името на религията продължава много десетилетия. През 1802 г. Уахабистите разграбват светият град за шиитите Кербала, избиват хиляди хора и унищожават гробницата на почитаният Имам Хусейн.

Уахабизмът остава краен екстремистки феномен, на когото се противопоставят мнозинството от мюсюлманските вярващи, до моментът в който Саудитска Арабия неочаквано започва да натрупва огромни печалби от износа на петрол  в началото на седемдесетте години. Един от начините, по които пустинното кралство се опитва да разшири своето влияние по света и в същото време да отклони вниманието на уахабистите от своята собствена корумпирана администрация, е като финансира щедро разпространяването на уахабизма отвъд своите предели. Това важи с пълна сила за немюсюлманските държави, където според саудитските изчисления, Риад е похарчил над 80 милиарда долара между 1973 г. и 2002 г. за мисионерската дейност на уахабистите. Резултатът е огромна световна мрежа от Уахабистки джамии, ислямски центрове, мадраси и благотворителни дружества, които съставляват действителната инфраструктура на световният ислямски екстремизъм.

До 40-те години на двадесети век, с протичането на Втората световна война и началото на деколонизацията, Мюсюлманското братство (МВ) се разширява драматично в арабския свят, докато в същото време едно особено опасно направление на ислямизма се появява в индийският субконтинент под идеологическото водачество на Абдул Ала Маудуди, силно влиятелен ислямистки политик и мислител. Въпреки, че тези различни движения и личности понякога влияят едни на други чрез своите трудове, между тях почти липсва директна връзка и усещане за обща кауза.

Това започва да се променя в края на петдесетте и началото на шестдесетте години. Един продължителен конфликт между египетското правителство под Гамал Абдел Насър и Мюсюлманското братство накрая ескалира и води до няколко сериозни пукнатини в управлението на МБ, като дузини от неговите членове, включително Сайд Кутб са подложени на мъчения, съд и биват екзекутирани, хиляди са хвърлени в затвора и много други са изгонени от страната. Повечето от изгнаниците намират убежище и финансова подкрепа в Саудитска Арабия, чиято уахабистка версия на исляма силно наподобява радикалния салафизъм на Ихуан. Фактът, че по това време саудитската държава е в конфликт по редица въпроси с Насърският крипто-социалистически, просъветски режим, също не е без значение.

Това бележи началото на стратегически съюз между добре развитите организационни и конспиративни умения на Мюсюлманското братство и саудитските петродолари, които започват да се леят непрестанно. Много членове на Ихуан намират работа в саудитските религиозни институции, а Риад успява да изпрати стотици, ако не и хиляди кадри на МБ в европейски университети.

Един от значителните резултати от този съюз е основаването на ключови ислямистки организации, служещи за параван, като Световната Мюсюлманска Лига (Muslim World League, MWL) през 60-те и малко по-късният Световната Асамблея на Мюсюлманската Младеж (World Assembly of Muslim Youth, WAMY), финансирани от Саудитска Арабия и подпомогнати от ихуански интелектуалци като Саид Рамадан и Камал ел Хелбауи. Следва изграждането на други важни саудитски организации, служещи за параван, като Ал Харамейн и Интернационалната Ислямска Организация за Взаимопомощ (International Islamic Relief Organization IIRO), която не само че спонсорира ислямистките дейности, но също така директно финансира тероризма.[1]

 Интересно е да отбележим, че основаването на MWL е и повод за първите съвместни практически действия между уахабистите, МБ и пакистанските ислямисти, представяни от Абдул Ала Маудуди, който заедно с Рамадан става основател и директор на Мюсюлманската лига. MWL, чиято главна резиденция е в Джеда и се контролира от саудитската държава, е смятана за първата голяма ислямистка фронтова организация и ключов играч на интернационалното ислямистко движение в процес на изграждане. Тя продължава да играе незаменима роля за усилията на световната ислямизация от страна на уахабистите и техните МБ и пакистански съюзници. Международното разпространение на ислямисткото движение, спонсорирано от саудитската държава, изразено в установяването на MWL, остава доминираща парадигма за радикален ислям и до днес.

Друго ключово важно събитие е основаването на Мюсюлманската Студентска Асоциация (Muslim Student Association), чиито основатели са активисти на Мюсюлманското братство, подпомогнати финансово от Саудитска Арабия. MSA е първото настъпление в западната образователна система в Германия, Великобритания и САЩ през 1962 и 1963 г. [2]  Например Мюсюлманската Студентска Асоциация в САЩ и Канада, основана в университета на Илинойс от около седемдесет привърженици на МБ, финансирани от Мюсюлманската Световна Лига, е първата радикална ислямистка организация в Америка. Както ще видим след малко, тя е и фактически предшественик на всички Уахабистки/Ихуански организации,  в САЩ до ден днешен, както ще видим след малко.

Узряването на ислямизма

 Десетилетието на седемдесетте години маркира друга повратна точка в съдбата на радикалния ислям в последиците от нефтеното ембарго на Саудитска Арабия за САЩ през 1973 г. и която увеличава почти стократно приходите от петрола в кралството през последните десет години.[3] След като ненадейно се наводняват с невиждани суми от петродолари, саудитите драстично увеличават финансовата си подкрепа за радикалния ислям по света и особено на Запад. Според изчисленията на саудитското правителство, между 1975 г. и 1987 г.  Риад отпуска 48 милиарда долара за различните ислямистки дейности по света или  около 4 милиарда долара за година, една наистина зашеметяваща сума за онова време.[4]

В крайна сметка, саудитските изчисления показват, че в периода между 1973 г. - 2002 г., кралството е похарчило повече от $80 млрд. за подкрепяне на ислямистката дейност само в немюсюлманския свят.[5] Тази наистина колосална сума е изградила мащабна мрежа от институции, контролирани от уахабистите, включително над 1500 джамии, 150 ислямски центрове, 202 мюсюлмански колежи и 2000 ислямски училища само в немюсюлманските държави.[6]  В резултат, на Запад почти не съществува град, бил той голям или малък, в който да няма институции, контролирани от саудитите, проповядващи екстремизъм и омраза към западната цивилизация, като директно или индиректно проповядват нейното разрушаване.

Почти по същото време, през 1977 г. един военен преврат в Пакистан поставя на власт генерал Зиа Ул Хак, ревностен ислямист. Зиа продължава да ислямизира пакистанското общество отгоре надолу, като дава сериозен тласък на деобандските екстремисти, Джамиат-и-ислями (Jamiat-i-Islami)  и открито уахабисткото движение Але Хадит (Ahle Hadith) за сметка на синкретичните барелви мюсюлмани и шиитите, които заедно съставляват повече от 90% от населението. С помощта на мащабно финансиране от Саудитска Арабия, започвайки още в началото на 80-те години и последвани от съветското нахлуване в Афганистан, хиляди радикални деобандски и Але Хадит мадраси, както и дузини джихадистки организации са основани под покровителството на държавата. Това решително допринася за цялостната ислямизация на Пакистан и неговото превръщане в развъдник на джихадисти през последните две десетилетия на 20-ти век.[7]

Не по-малко важен е фактът, че същите тези движения са успели да завладеят британското мюсюлманско общество, което има по-умерени елементи от барлеви и бенгалци, като по този начин внасят пакистанското ислямистко движение в имигрантските европейски общества , допринасяйки решително за тяхната радикализация.[8]  Както се случи и в субконтинента, уахабисткото финансиране спомогна за намирането на подкрепа за много ключови ислямистки институции във Великобритания, от Ислямската фондация Лечестър, посветена на разпространяване идеите на Маудуди, до европейският щаб на Таблиги Джамаат в джамията Дюсбъри.