1 милиард и 70 милиона са изтеглени от 25 хил. вложители в КТБ до момента, но още не се знае колко са изтеглени в брой и колко са прехвърлени по сметки. Почти една трета от депозитите са изплатени в първия ден. Остават близо 3 милиарда и 70 милиона лева. Очевидно в началото хората с по-големи вложения са стигнали до банките, заяви министърът на финансите Владислав Горанов по повод тегленето на гарантираните влогове в КТБ в ефира на БТВ.
Фондът ще се изпразни, защото в него не бяха достигнати необходимите суми. Хората трябва да са спокойни с банките, да не стигат до Фонда. Изкушаващо е да натиснем банките за по-висока вноска във Фонда, но не е разумно, защото биха си влошили показателите, а и самият финансов модел ще трябва да се наруши. Най-евтиният вариант беше да се мине през суверена, т.е. през държавата, посочи той.
Смяната на шефа на Фонда се направи не тайно, но бързо, защото искахме да имаме гаранция, че управителят има пълен капацитет и доверие от страна на правителството, каза Горанов.
Министърът съобщи, че смяната на шефа на фонда росен Николов с Радослав Миленков е била, защото правителството се е нуждаело да има начело човек, на който има пълно доверие, че ще се справи.
Горанов съобщи, че не се предвижда увеличаване на вноската на
търговските банки, която те превеждат към Фонда за гарантиране на
влоговете. Готови сме да издадем банкова гаранция за фонда, ако
управителното му тяло реши да емитира дълг, но за мен най-евтиното
решение беше да се мине през държавен заем, който излезе доста под
пазарния, допълни той.
На въпрос доверява ли се на управителя на БНБ Иван
Искров, Горанов каза, че Искров дължи допълнителни обяснения, защото
досега е казвал, че не е знаел и не е могъл да знае какво се случва в
КТБ. "Ако аз бях на неговото място, трябваше да знам", допълни
министърът.
За закона Цонев - Пеевски за КТБ
Горанов каза, че е неприложим в рамките на правната доктрина,
функционираща в България. Ако държавата иска да защити интересите си, тя
има достатъчно законови възможности. системата работи и без тези два
закона.
Много внимателно подходихме към избора на банки,
изплащащи депoзитите от КТБ, но критерият беше клонова мрежа; както и
капацитета софтуерна мрежа. В тази ситуация са заети 9-те
най-разклонени банки, обясни Горанов.
Тази вечер той щял да се
види с Искров на банкерско мероприятие. Искров казвал, че не знаел какво
се случва. Аз ако бях на неговото място, трябваше да знам, каза
Горанов. И да е искал нещо Искров от Борисов, не са ми казали; но моята
информация е, че са обсъждани банкови дела. Искров казал, че би подал
оставка, ако БНБ бъде оглавена от неслучаен човек, безспорна фигура. Още
няма обсъждани имена, имаме по-важни неща, които да решим.
Запитан дали Искров ще подаде оставка, каквато му беше поискана
неколкократно от управляващите, отговори, че условието на управителя е
да получи гаранции, че следващият на този пост ще е човек, който ще
гарантира устойчивост на системата. Запитан дали това не означава, че
самият Искров иска да одобрява кандидатите, Горанов отговори: "Той смята
за себе си, а и това е нормално, че случайни хора не трябва да попадат в
тази институция".
8-те
милиарда нов дълг не значат тази сума, защото има и погасявания. Нетно
ще задлъжнеем с 2 милиарда лева, поясни той. Горанов каза, че е
предложил на правителството да определи кое е най-важно за обществото и
за обикновения човек, за да се прави преразпределение на парите. В
скалата на приоритетите най-важно е здравеопазването, социалната защита,
образованието, каза той.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика