Властта призна: Хиляди могат да гласуват без право

Хиляди българи, живеещи извън България, но в страни от ЕС, може да попаднат в избирателните списъци, без да имат право на това. Причината - държавата не знае колко от тях отговарят на критерия за уседналост (да са живели 6 месеца преди вота в България).

Броят на българите, които живеят зад граница, особено в рамките на ЕС, не може да бъде точно определен, пише "Труд".

Причината е, че според законодателството на ЕС всички негови граждани могат да се движат свободно в рамките на съюза и да пребивават във всяка от страните членки. Това става ясно от отговор на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова на писмен парламентарен въпрос от депутата Борислав Иглев.

Под шапката на ведомството е Главна дирекция “ГРАО”, която поддържа националната база данни за населението. Още през февруари от дирекцията бяха изпратили препоръки до местните администрации да проверят дали техни жители не са се установили по настоящ адрес в чужбина и дали престоят им там не е повлиял на правото им на вот на местните избори.

Според Изборния кодекс за местни власти у нас право да гласуват имат само избиратели, които поне 6 месеца преди датата на вота имат едновременно постоянен и настоящ адрес на територията на България. На адреса по местоживеене, ако е различен от записания в личната карта, избирателят може да гласува, ако поиска това чрез заявление до кметството. Отново важи срокът за поне 6 месеца официален престой преди изборния ден.

По неофициални данни към 2011 г. българите, живеещи в страни от ЕС, са около 450 000. Не е ясно за колко от тях има документ, че имат настоящ адрес зад граница. При липсата му те имат право да пуснат бюлетина на местните избори и така на практика уседналостта “не ги лови”.

Досега според Закона за гражданската регистрация българите не бяха длъжни да уведомят кметството у нас, ако се местят да живеят в чужбина. С промените в закона, гласувани миналата седмица от Народното събрание (които вчера още не бяха влезли в сила), уведомлението ще е задължително.

За някои от страните в ЕС, както и в Турция и в САЩ, има данни за живеещите там българи заради изисквания на националните им законодателства.

Гражданите, за които се установи, че не отговарят на условията за уседналост за местния вот, ще бъдат заличени от избирателните списъци. Документите за изборния ден по закон се изготвят по постоянен адрес.

Списъкът на заличените лица се публикува не по-късно от 10 дни преди изборния ден от общината и всеки има право да го провери. Според действащия Изборен кодекс вече избирателят може да поиска от кмета на общината удостоверение, че е заличен неправомерно, ако представи документ, че има право да гласува в съответното населено място. Евентуален отказ може да се обжалва пред съответния административен съд.

Срокът за решение е 24 часа. Секционните комисии трябва да отпишат от списъка със заличените лица избирател с документ от кмета на общината.