Д-р Боян ЗАХОВ

„От лявата му страна вървеше Босолов, от дясната ­ Бояджиев. Аз ­ на десетина крачки зад тях. Улицата бе пуста. Вървяхме по надолнището с бърза крачка. Излязохме на улица “Холечкова”. Чух зад себе си стъпки. Точно когато се обърнах, бързо ме надмина един човек и веднага започна да стреля.”

Това са първите показания, дадени пред полицията от Йозеф Малина, телохранител на Райко Даскалов в Прага. Убиецът изстрелва два куршума в гърба на Даскалов. Георги Босолов отблъсква ръката на атентатора и третият куршум попада в близкия дувар, рикошира и ранява Иван Бояджиев. Малина успява да залови убиецът. Случаен шофьор спира и откарва с колата си Райко Даскалов в Подолския санаториум. Там Даскалов

веднага е опериран

от д-р Петрживалски, но заради големия кръвоизлив от левия бъбрек умира на операционната маса на 26.08.1923 г., в 13,20 ч.

Този ден Райко Даскалов решава да остане в дома си на ул. „Шведска” в Прага. По това време той е тук като български пълномощен министър (посланик), след освобождаването му от поста управляващ Министерството на финансите в кабинета на Стамболийски. В чешката столица го заварва и Деветоюнският преврат. Даскалов не се примирява със смяната на властта в България и посредством дипломатическия си статут се опитва да организира международна реакция в подкрепа на сваленото земеделско правителство. При него се стичат всички видни дейци на БЗНС, успели да избягат от България след преврата. Към 10,30 ч. на 26 август по телефона на Райко Даскалов се обажда Александър Оббов – също бивш министър, и го кани на среща с новодошли земеделски емигранти. Даскалов се колебае дали да излезе от къщи. По различни канали до Прага достигат сведения, че се готви убийството му.

Чешката полиция го предупреждава

да бъде особено внимателен. Дори му праща двама агенти за охрана. Оббов обаче е настоятелен. Най-сетне към 11 ч. Даскалов склонява да отиде на срещата. Заедно с него тръгват агентът Йозеф Малина, Иван Бояджиев и студентът Георги Босолов. Четиримата се спускат по ул. „Шведска”, завиват по „Холечкова” и стигат до Института на слепите. Именно тук Даскалов е застигнат от смъртоносните куршуми. Изстрелите привличат много хора. С големи усилия полицаите успяват да измъкнат заловения терорист от ръцете на разгневените граждани.

Убиецът заявява, че се казва Атанас Николов. Признава още, че от шест месеца търси сгоден случай да убие Райко Даскалов по заповед на ЦК на ВМРО. Делото се гледа на 13 и 14 ноември 1923 г. в Прага. За обща изненада с 8 срещу 4 гласа съдебните заседатели осъждат Николов само на 48 часа затвор

за незаконно носене на оръжие.

Присъдата предизвиква буря от негодувание. Прокурорът протестира решението на съда. Междувременно обвиняемият прави сензационно разкритие – не се казва Атанас Николов. Истинското му име е Йордан Цицонков от Щип.

От 22 до 27 октомври 1924 г. в град Табор се гледа ново дело. Този път убиецът е осъден на 20 години зад решетките, като на всеки 26 август – деня на престъплението, той трябва да лежи в карцера. Цицонков е изпратен в затвора на Табор. До властите обаче достигат слухове, че ВМРО готви бягството му, поради което е преместен в строго охранявания затвор в град Картаузи. Тук на 23.01.1926 г.

Цицонков се обесва.

Райко Даскалов е погребан на 28.08.1923 г. в Прага, но според балканските нрави траурната процесия е освиркана от български студенти, противници на бившия земеделски режим. През 1946 г. костите му са върнати в България. Гробът му днес е в софийската Борисова градина.
В политическото пространство продължават да битуват мнения, че убийството на Райко Даскалов е вдъхновено от правителството на професор Александър Цанков.