Предложението да отпадне ограничението върху броя на изборните секции само в страните от ЕС създава нов конституционен казус от гледна точка на съществуващата практика на КС, но ограничаването на избирателните секции за български граждани, живеещи в чужбина е крайно несправедлива ограничителна мярка само по себе си, това е действително ограничаване на права.Това каза за БНР Атанас Славов - преподавател по Конституционно право в СУ. 

Според него „да се отстрани една несправедливост, макар и толкова близо до изборите“ не е проблем.Проблем е, че се променя Изборният кодекс, несъобразено с изискванията от минимум 6 месеца преди изборния ден, но все пак има една несправедливост, която се отстранява.

По отношение разделението ЕС - Турция, очевидно има съсредоточаване на фокуса на политиците, коментира Славов и посочи като обясними причини – извънредното положение в страната и силния авторитарен режим

Въвеждането на такова разделение - Европейски съюз и всички останали, ще ограничи българите в САЩ, в Австралия, в Нова Зеландия и където и да са другаде, също необосновано в интерес на истината. Това със сигурност може да създаде конституционен казус, защото веднага ще бъде казано, че има неравно третиране на български граждани, нарушен е член 6-и от Конституцията - равенството на всички пред закона, пред правото и това може да бъде аргументирано. И е твърде вероятно Конституционният съд всъщност на това основание да обяви за противоконснтитуционни новите текстове, ако бъде сезиран за тях. Така че за мен всякакви въвеждания на квалификации, на такива разграничавания трудно могат да бъдат издържани.

Според експерта задължителното искане на бюлетина за референдума, в който гражданите трябва да се произнесат и за задължителното гласуване, потенциално може да се разглежда като нарушаване на вота, тъй като тези, които са „против“ просто няма да поискат бюлетини.За да има касиране на изборите, трябва да има нарушение в самия избирателен процес. Ако тези промени в момента създадат условия за изборен хаос, тогава на общо основание може да се иска касиране на изборите, безспорно. Но все пак това, което е важно, не касае само броя на секциите, а се отнася и до квадратчето "не подкрепям никого", действителния вот и така нататък. В тази връзка искам да кажа две неща: Никой няма интерес, българското общество няма интерес, ако на парламентарни избори гласовете, дадени "не подкрепям никого", се броят като действителни, защото веднага означава, че ще има само три партии в парламента, тоест ще имаме непредставителен парламент. За мен обаче по-големият конституционен въпрос е изобщо за задължителното гласуване. Депутатите избързаха, въведоха задължително гласуване, преди да са се допитали до гражданите, тоест сега ще гласуваме на референдум дали искаме да има задължително гласуване, а то вече е въведено. Тоест това несъобразяване с настроенията на по-голяма част от българското общество, за мен това е по-големият проблем.Славов допусна, че ЦИК няма да има основание да не се съобрази с евентуални промени в Изборния кодекс заради свои срокове, защото иначе изборите могат да бъдат оспорени на процедурни основания. 

Според експерта нормативни промени могат да подобрят ефективността на Конституционния съд:В България нямаме индивидуална конституционна жалба на гражданите и всеки опит тя да бъде въведена, включително миналата година, когато бяха промените в Конституцията, удари на камък. Народните представители не искат гражданите да могат пряко да сезират Конституционния съд и това за мене е съществен проблем.