Задържаха в България заподозрян във връзка с камиона ковчег в Австрия

Един мъж е задържан в България заради случая с откритите мъртви 71 бежанци в камион в Австрия, съобщи БНР, позовавайки се на източници от службите.

Мъжът е арестуван с европейска заповед. Той е част от международен канал, като ролята на българите в него все още се изяснява.

От Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност не дават информация по случая.

Миналата седмица в Австрия в изоставен на магистрала камион бяха открити мъртви 71 бежанци от Сирия. Във връзка със случая в Унгария бяха задържани трима българи и един афганистанец.

Смята се, че задържаният и останалите българи, арестувани по случая, са на ниско ниво в организацията и се занимават основно с превоз на бежанци за Западна Европа. Според австрийската полиция има признаци, че българо-унгарски канал за трафик на хора стои зад смъртта на имигрантите.

Четиримата задържани от унгарската полиция ще останат в ареста до 29 септември, съобщи германското издание Spiegel. Според съда собственикът на превозното средство не е сред заподозрените.

Тримата българи са Методи Г. на 29 години, Цветан Т. на 32 и Касим С. на 50 години, а афганистанецът Самсурямал Л. е на 28 години.

Следите на един от българите Методи. Г водят към Германия. Той е бил в полезрението на германските служби за сигурност от няколко години насам. Мъжът е бил задържан във връзка с разследвания на криминални престъпления, сред които трафик на хора.

"Определено има български участници в случая с откритите в Австрия 71 мъртви емигранти, но престъпната мрежа за каналджийство по-скоро е базирана в Унгария". Това заяви пред "Фокус" д-р Атанас Русев от Центъра за изследване на демокрацията.

"Оказа се, че има регистрация на камиона с румънска фирма, което значи, че това е мултинационална група”, коментира Русев. Според него трябва да се има в предвид, че по принцип в мрежите за каналджийство много често няма типична йерархична структура, за която сме свикнали да чуваме. „Става въпрос за едни флуидни мрежи, които много бързо се адаптират към новите ситуации в региона”, посочи д-р Русев.

Той припомни, че допреди една година България е била под голям натиск за преминаване през нашите граници. "В рамките на по-малко от 5-6 месеца каналът рязко се промени и сега основният поток преминава през Македония и Сърбия. Не е възможно една структурирана йерархична организация да реагира толкова бързо. Точно този тип хлабави мрежи, където различни участници се включват на различни етапи от преминаването през дадена граница, позволяват подобен тип явление да съществува и да се организира толкова ефективно”, подчерта Атанас Русев.