Защитен свидетел: Ахмед зове българите да бъдат изгорени

Неговите показания са свързани основно с един от обвиняемите за радикален ислям имами – Ахмед Муса Ахмед. 

По думите на свидетеля преди в квартала не е имало конфликти. Всички са живеели в разбирателство. Напрежението е започнало преди около 10 години, след построяването на джамията “Абу Бекир” в ромския кварта на Пазарджик. Според 005, напрежението се дължи на проповедите на Ахмед Ахмед, в които той говори, че тези, които не са мюсюлмани трябва да бъдат изгорени. 

Свидетелят си спомня, че преди години Ахмед Ахмед е бил осъден за това, че е развявал мюсюлманско знаме в ромския квартал в Пазарджик. Той е правил проповедите си на турски език. 

По време на една сватба е казал, че християните трябва да бъдат убити, а жените и децата им да останат за мюсюлмани. Пред всички е казал: „Поклон пред тези, които режат глави за вярата си”. Според свидетеля, Ахмед Ахмед има около 20 приближени, които са известни още като наказателен отряд. 

Те са извършвали нападения върху християни, като свидетелят посочва за пример случай, в който преди Великден те са нападнали група младежи – християни. След побоя едно от момчетата е прието в болница. 

Според свидетеля привържениците на Ахмед Ахмед не искат държавен, а религиозен съд. Те смятат, че не само България, а целият свят ще стане ислямски, готови са да слагат бомби и да гърмят, ходят облечени както талибаните в Афганистан. Ислямът им няма нищо общо с традиционния. Според тях не трябва да се гласува на избори, тъй като Аллах определя кой какъв да бъде. Свидетелят твърди, че те живеят заможно, без да работят. 

Около 50 са представителите на мюсюлманската общност, които присъстват пред сградата на Съдебната палата в Пазарджик. Отново има контрапротест от страна на ВМРО, но двете групи са разделени. 

Освен близките на обвиняемите, облечени в традиционно ислямско облекло, останалите протестиращи са само със забрадки. Те са охранявани от полицейски служители, като до момента присъствието протича изключително мирно и спокойно.