Еврокомисарят Малмстрьом днес каза, че проблемът с корупцията спира дъха. Каза, че в корупция потъват 120 млрд. евро от европейската икономика годишно и че ширещата се корупция застрашава устоите на демокрацията в Европа. България и Румъния, например, няма как да "усвоят" тези пари", заяви Златанова.

Тя поздрави ЕК за доклада и добави, че той е исторически.

"Наистина не очаквах такова качество и толкова задълбочен анализ. За първи път е ясно, че има явления, с които можем да се борим само заедно. България е на 66 място в света от 185 държави. Най-добре представилата се държава от ЕС в борбата с корупцията е на 5-то място, не се казва коя е, а най-зле представилата се е на 102-ро място. Тоест България е в златната среда. Говори се в доклада за нуждата от ефективни съдилища и полицаи, говори се за това, че трябва да се уреди лобирането в Европа като процес. Говори се за по-голяма прозрачност и отчетност, стандарти", подчерта вицепремиерът.

Тя допълни, че Германия и Великобритания са сред водещите държави в това как се борят с корупцията.

"Този доклад за първи път слага общ европейски проблем на масата и дава общи препоръки на държавите как да се реши", каза Зинаида Златанова.

По данните от доклада 23% от европейците смятат, че корупцията се разпространява в съдилищата. В България хората, които смятат, че корупцията е широко разпространена в съдилищата са 58%. За съдебната система у нас правосъдният министър каза, че тя не може да се реформира без нейно желание.

По темата за избора на главен съдебен инспектор, Златанова уточни, че ще се радва да има поне между три и пет кандидатури за главен съдебен инспектор. Съдебната система трябва да бъде и отчетна, не само независима, каза Златанова.

За предложението на президента Плевнелиев да има референдум заедно с евроизборите, Златанова каза, че "пряка демокрация е добър отговор на това да върнем доверието в демокрацията".

"Аз съм "за" референдумите със сигурност. За конкретния случай, обаче, е важно, че смесването с европейски избори ще разфокусира дебата от европейската тема. Би ми се искало да се фокусираме върху важните европейски теми.

Второ, обикновено, когато се провеждат референдуми по много важни теми за нацията в други държави - членки на ЕС, например в Ирландия, Франция, Холандия, там след като се подписаха документите беше даден срок между 6 и 9 месеца за дискусия в обществото и тогава бяха насрочени референдумите, за да има реална информираност.

На мен 100 дни ми се виждат малко за обсъждане. За да вземат хората информиран избор е по-добре да има време за обсъждане. Все пак има по-важни теми от референдума в момента", подчерта още Златанова.