Тридесетина френски интелектуалци, политици, лобисти, банкери, синдикалисти, предприемачи и културни дейци подписаха наскоро призив Франция да подкрепи Ирина Бокова, прословут български номенклатурен кадър, на предстоящите избори за генерален секретар на ООН, пише френското електронно издание reinformation.tv

В списъка има представители на комунистическата партия, леви палеонтолози, активисти, отстояващи правата на хомосексуалните, дори едно прочуто име в света на парите - Ротшилд, макар и да не става въпрос за най-видния представител на банкерската фамилия.Една космополитна мъглявина, която подкрепя "космополитната" идеология и нейната мъглява цел.

Ирина Бокова не е добре позната във Франция, но тя живее в Париж в продължение на десет години и води ЮНЕСКО, агенцията на ООН, която се занимава с култура (преди това е бил посланик на България във Франция и Монако), уточнява reinformation.tv. Френският е сред работните езици на ООН, а тя говори френски, допълва изданието. Нейната франкофония, в зората на един век, в който използването на френския език расте заедно с демографския растеж на Африка, е един от аргументите, изложени от личностите, подписали документа. Другите са нейните типично женски качества на "опитен дипломат", предполагаемият й ангажимент за "диалог на културите и толерантност" , нейните „неуморен труд и стремеж да не подкрепя изключително една държава, но да се бори за глобалното общо благо", нейният силен ангажимент "за насърчаване на образованието и равенството между половете“, превенцията и борбата срещу екстремизма, тероризма, расизма и антисемитизма" в краткосрочен план, нейният "мироглед" и ангажимент да се "гарантира запазването на мира и да се осигури хармонично и устойчиво развитие на нашите общества."

В известен смисъл, това е портрет-робот на идеалния космополитен апаратчик. Разбираме ентусиазма на подписалите декларацията лица, за които е първостепенна необходимостта пред ООН за " изправяне "лице в лице“ с новите предизвикателства пред човечеството", каквито са "нарастването на населението", "изменението на климата" , променящите се икономики, геополитка и комуникации.

Тази риторика за шефството на една все по-космополитна организация на властта, каквато е Организацията на обединените нации, вижда българката Ирина Бокова като следващия генерален секретар. И дори ако този космополитен скъпоценен камък е също така (и)

комунистчески номенклатурен кадър,

това вече е полет на високо ниво, иронизират френските колеги. Или е върхът на сладоледа, както бихме се изразили на български.

Баща й е бил главен редактор на вестника на Българската комунистическа партия "Работническо дело" и член на българските служби, продължава изданието.

В България има упорити обвинения, че той е замесен в случай на политическо убийство, дори и ако никой не му вменява изобретяването на българския чадър, продължават със сарказма наследниците на Мирабо и Монтескьо.

Както и да е, Ирина Бокова започва дипломатическата си обучение в Държавния институт за международни отношения в Москва по съветско време, уточнява изданието.

Между другото, тя и съпругът й са уличени в нещо, което може да се превърне в корупционен скандал. Сайтът bivol.bg по-рано тази година писа, че те имат четири апартамента в Ню Йорк, Париж и Лондон на обща стойност 4,7 милиона долара.

Но това е друга тема, не за икономии, общият доход на двойката е малко над един милион долара. Намери грешката, призовава изданието.

Но тези тридесет интелектуалци призовават Ирина Бокова да стане шеф на ООН, те не се интересуват обаче, че нейната Социалистическата партия е тази на преименуваните бивш комунисти. Космополитен Париж иска нея за генерален секретар на ООН

В тази връзка, преглед на списъка на първите подписали е поучителен, коментира изданието. Налице е добре 

балансирана проба от космополитен Париж

Едит Кресон, Министерството на културата, Кристин Албанел, Френската академия на науките, музикантът Жан Мишел Жар, лингвистът от български произход Юлия Кръстева, леви интелектуалци, активисти на движения за правата на хомосекуалните, феминистка, природозащитник, залитащи в същата посока, видни представители на съюзите на работодателите.

Да не говорим за парите, казват от изданието. Там е барон Ерик де Ротшилд, който е един от най-влиятелните представители на парижкия клон на семейството с направо "скромното си" за рода наследство (по-малко от 600 милиона долара), но пък той е председател на дружеството за почитане жертвите на Холокоста и почетен председател на настоятелството на Голямата синагога на Париж.

Този пъстър "панел" от личности, този диапазон на чувствителност и умения, е действително много последователен въпреки неговото очевидно разнообразие: там има гей-приятелски връзки, политически коректни персони, загрижени за устойчивото бъдеще на планетата, което се крепи на космополитната идеология, уточнява с прословутата френска ирония изданието. И допълва, че ролята на "парите“ тук не е за пренебрегване.

Кръгът е пълен: пари и космополитна култура се срещат, за да подкрепят представителката на комунистическата номенклатура Ирина Бокова за изборите, които ще определят следващия генерален секретар на ООН. Тя е фокусът на сближаването на очевидни противоположности в името на глобалисткото бъдеще на организацията.

Припомняме, че миналата година портретите на Мартен Солманс и Опийен Копит от Рембранд, собственост на барон Ерик де Ротшилд, станаха ябълка на раздора между Франция и Холандия.

Холандското правителство влезе в разпра с Франция за купуването на двете безценни произведения на Рембранд, продавани на търг от барона. Двата портрета в цял ръст на млада двойка, нарисувана от холандския майстор малко преди сватбата им през 1634 г., са собственост на фамилия Ротшилд от средата на XIX век и много рядко са били представяни публично. Холандският министър на културата Мариет Бусемакер заяви тогава, че холандското правителство е готово да заплати половината от 160-те милиона евро, поискани за двете произведения. Останалите 80 милиона евро ще намери чрез Райксмузеум в Амстердам. Но френската й колежка Фльор Пелеран заяви, че Париж е подал оферта за придобиване на един от портретите за Лувъра, както и че картините ще се поделят между двата музея.