Дойче Веле

Рядко срещите на върха на НАТО са били толкова войнски. На терена пред хотела, в който се провеждаше срещата, бяха разположени танкове, а пред входа на самия хотел беше поставен макет на боен самолет. Цялата декорация трябваше да покаже само едно: НАТО се завръща към основната си задача като отбранителен съюз. Под натиск отвън и почти неизбежно.

В съзнанието на някои страни-членки неуминуемо се завръщат старите понятия за възпиране и потушаване от времето на Студената война. И какво друго да изрази един военен съюз, когато в източната част на Европа новият стар противник води агресивна военна политика и насилствено променя граници? Алиансът реагира с план за готовност, който трябва да успокои преди всичко източните страни-членки. Т.нар. "Путинова доктрина" предизвика сериозна тревога в Рига и Талин. Русия си присвоява правото за интервенция в защита на рускоговорящите малцинства. В Крим Путин вече нагледно показа как става това и докъде води подобна политика. В Естония и Латвия живеят големи руски малцинства и Москва винаги може да изрежисира повод за тяхната "закрила".

Нова стратегия?

Само че корпусът за бързо реагиране не решава проблемите със сигурността на Изтока. В най-добрия случай той може да предложи защита от "зелените човечета" - инфилтрираните в региона руски военни части без опознавателни знаци. Натовските военни знаят много добре, че балтийските държави не могат да се отбраняват при една конвенционална война. Тоест Алиансът има нужда от абсолютно нова стратегия.

Сегашната стратегия на НАТО се базира на простата презумпция, че руският президент няма да пракрачи

"червената линия" 

около натовската територия. Иначе казано, военните разчитат, че ръководството в Москва ще се впечатли от взаимните обещания за съдействие и съюзническите задължения за защита на всяка страна-членка в случай на въоръжено нападение срещу нея, посочени в параграф пети от договора на НАТО.

Какво ще стане обаче, ако Путин реши да "изпробва" спрямо прибалтийските държави въпросния параграф - с безцеремонна интервенция или с операция по земя и въздух? Битка за Талин? Или ответен ядрен удар за Рига? Тези въпроси не са теоретични и се дискутират не само в пацифистките групи. Тези въпроси се поставят в НАТО. Току-що създаденият корпус за бързо реагиране обаче не може да ги реши.

А Украйна? НАТО беше щедър на гръмогласни уверения за солидарност и символични обещания за помощ. Въпреки това Украйна е оставена сама на себе си в конфликта с Русия. Алиансът не може да й предложи истинско съдействие, защото страната е отвъд "червената линия". И Путин със сигурност е разбрал това.