Борбата срещу тероризма започна преди много десетилетия и вероятно ще продължи още много, много години. Така че няма едно действие, с което да преборим тероризма. Борбата срещу него е много сложен процес. Наричаме я неконвенционална война, защото при нея няма да срещнете големи сили, оборудвани с танкове и артилерия, които лесно могат да бъдат идентифицирани и разузнати. При нея имаме работа с разпръснати на различни места формации. В много случаи в Европа, става дума за малки клетки, от по няколко души, които са се вписали в мястото, където живеят, например в мюсюлманското предградие на Брюксел – Моленбек. Така става много трудно да отделим добрите от лошите, а трябва да помним, че не всички мюсюлмани са терористи. Това казва в интервю за телевизия BIT бившият шеф на МОСАД Дани Ятом.

Той отказва да дава съвети срещу антитерозимъ, защото смята, че това не е професионално, но предупреждава:

Първо, разузнаването и събирането на разузнавателни данни е най-важният елемент, който ни дава възможност да се борим с терористите. Защото без да знаем къде са скривалищата им, без да ги следим, без да събираме информация за целите и намеренията им, няма как да провеждаме операции, с които да ги спираме. Така че разузнаването е вероятно най-важният компонент от общия фронт срещу тероризма. На второ място – сътрудничеството. Държавите в Европа трябва задължително да си сътрудничат, не само в разузнаването, но и в провеждането на операции, така че да се справят с терористичните мрежи в Европа, действащи в различни градове.

Според Ятом извършителите на последните атентати, както в Париж така и в Брюксел са европейски граждани, изповядващи исляма, но все пак европейски граждани второ или трето поколение.

Така че наистина е по-лесно за ИДИЛ да подготвя терористични актове, използвайки граждани на държавите, където тези атентати се случват. По-лесно е да осъществиш нападение като използваш французи във Франция, белгийци в Белгия и т.н., казва разузнавачът.

Не съм сигурен, че можем да говорим за „нов вид”терористи. Вече от много време говорим за подобни атаки в САЩ и на други места, като Европа и Близкия изток. Ние израелците сме едни от най-потърпевшите от такива атентати.

Знаем, че хиляди европейци бяха привлечени от ИДИЛ, за да воюват в Сирия, а стотици от тях се връщат обратно в Европа и изграждат терористични клетки. Така че има връзка между това, което става в Сирия, командните постове на ИДИЛ и въпросните клетки, които са управлявани от ИДИЛ. Но когато казвам, че ИДИЛ ги командва, трябва да разберем как действа тази организация. Тя изпраща свои членове, които изграждат спяща клетка в даден град.Това става и в Европа също. И така, тази спяща клетка сама решава кога да извърши терористичен акт, без да комуникира с командирите си в Сирия или Ирак. Така, че когато си е набавила необходимия брой хора, както и експлозиви и оръжие, клетката определя цел и започва да действа. А в Европа има много цели за терористите. Не само летищата и гарите... Почти всяка сграда, почти всеки човек, в очите на терористите, за съжаление са подходяща цел. Тези клетки нямат нужда от всекидневен контакт с онези, които са изпратили от Сирия, през Турция към Европа. Те са автономни. В момента, в който пред тях се появи възможност, те атакуват. И чак след това се свързват със своята централа, за да докладват. Или пък началниците им научават за атентата от медиите, казва антитерористът.

Той е убеден, че това е видът тероризъм, с който ще се сблъскваме много години, за съжаление. Все пак, това не е нещо, което не може да бъде спряно. Европа може да го спре като обедини усилията си в сферата на разузнаването, на полицейските разследвания и операции. Отделните държави и Европейският съюз, като цяло, трябва да преследва терористите. Защото в самата ДНК на тези хора е закодирано, че ако вие не ги преследвате, те ще ви преследват.