Все по-често се чуват обвинения, че Китай се меси във вътрешната политика на други държави. Американският президент Доналд Тръмп заяви в речта си пред Съвета за сигурност, че има индикации за китайски опити за намеса в междинните избори в САЩ през ноември тази година. Китайският външен министър отхвърли обвиненията като абсолютно безпочвени. Малко по-късно Доналд Тръмп публикува в Туитър снимки от американски вестници, доказващи, че Китай прави пропаганда, която маскира като новини.  

Германия също е мишена 

И в Германия зачестяват обвиненията, че Китай се опитва целенасочено да оказва влияние върху общественото мнение. Много показателен в това отношение е например информационният бюлетин на агенция ДПА от края на юли 2018 година. Много клиенти на агенцията получиха съобщение за нов вид услуга: dpa-news Xinhua Silk Road Information Service. Съгласно съобщението, реномираната хамбургска агенция щяла да приема информации от държавната китайска осведомителна агенция Синхуа, за да информира клиентите си за престижния проект „Нов път на коприната“ на китайския президент Си Цзинпин. При това от китайска перспектива???

Експертът за Китай Давид Бандурски каза по този повод за ДВ: „Агенция ДПА е журналистическа институция. И сега сътрудничи с агенция Синхуа, която е задължена да пропагандира китайската външна политика и проекта „Нов път на коприната“. В действителност агенция Синхуа цели, чрез сътрудничеството си с ДПА, да разшири влиянието си в чужбина."

В прессъобщение от края на май Синхуа подчертава, че сътрудничеството с ДПА ще помогне на клиентите на германската агенция да се убедят в шансовете, които предлага проектът „Нов път на коприната“. По този начин и влиянието на агенция Синхуа ще нараства особено в немскоговорящото пространство.

Медийната офанзива на Пекин

Това не е и първият опит на Китай да засили медийното си влияние на Запад. По правило това става чрез публикации, които изглеждат като новини, а в действителност са реклами. Берлинските научноизследователски институти MERICS (Mercator Institute for China Studies) и GPPI (Global Public Policy) предупреждават за тази опасност в свое общо изследване. Там се посочва, че Китай работи активно „за подобряването на глобалното възприятие на китайската политическа и икономическа система и за позиционирането си като алтернатива на либералната демокрация“. Ключова роля в това отношение играе влиянието върху общественото мнение чрез утвърдените медии, се казва още в документа.

Експертите критикуват между другото и някои реномирани западни медии, които редовно публикуват близките до китайското правителство притурки „China Watch". Сред тях са и такива издания, като Ню Йорк Таймс, Фигаро и германските Ханделсблат и Зюддойче Цайтунг. Въпреки че притурките се обявяват еднозначно за платени реклами, авторите на студията твърдят, че Китай ефикасно използва утвърдените западни медии, защото читателите имат по-голямо доверие в тях, отколкото в китайските. Междувременно Зюддойче Цайтунг прекрати публикациите на специалните притурки.

Застрашени ли са журналистическите стандарти?

 Deutschland - Deutsche Presseagentur Dpa (picture-alliance/W. Steinberg)
От това лято ДПА предлага и материали на Синхуа - правителствената информационна агенция на Китай

В отговор на запитване на ДВ, агенция ДПА обяснява, че в случая става дума за „чисто търговски продукт, който няма никаква връзка с информациите на агенцията от и за Китай, или по други теми“. Говорителят на агенцията Йенс Петерсен подчертава, че „ДПА в случая е само технически доставчик на услуги“. И съдържанията не са съставна част от редакционната палитра. Те са „обозначени като отделена услуга и се предлагат и в техническо отношение отделно от другите услуги. При това няма смесване с редакционните“. Йенс Петерсен подчертава още, че чрез това разделение „се запазват високите журналистически стандарти на ДПА“. 

Фактът, че агенция ДПА се вижда в ролята на технически доставчик на услуги, не е от решаващо значение, казва медийният експерт Давид Бандурски. Той твърди, че от известно време Китай използва всички възможни начини за намеса в ежедневната дейност на медиите.  „Но партньорите не искат да видят, какво се крие зад тази офанзива." В крайна сметка те печелят пари от това.

Торстен Бенер, един от съавторите на студията „Authoritarian Advance", не гледа толкова критично на нещата. Според него, журналистическите стандарти в Германия не са застрашени от подобни сътрудничества с китайските институции. „Досадно е, когато Ханделсблат и сие дават марките си за пропаганда на комунистически Китай. Но това не оказва влияние върху свободата на медиите. Става дума обаче за това, да се противопоставим на засилващото се китайско влияние и да изключим възможността германски медии да попаднат в китайски ръце“, посочва той.