Авторитетното холандско издание NRC.NL публикува обстоен анализ за кампанията за нов президент на ООН, обявявайки, че се търси шеф за международната организация от Източна Европа, но с компрометираната си кампания българската номинация Ирина Бокова все повече губи шансовете като фаворит на региона.

Експерти на ООН предричаха, че новият геренарален секретар на организацията след Бан-Ки Мун, чийто мандат изтича в края на 2016, ще бъде жена от Източна Европа. До сега изборите за световен топ дипломат са печелени само от мъже, а Източна Еврапа е единствената между 5-те географски групи в ООН, които не са имали свой представител на високия пост.

След като част от кандидатите изложиха своите вижданията пред представителите на държавите членки във вторник /7 юни/ в Ню Йорк, този въпрос беше поставен под съмнение. „Неформалният диалог“ с кандидатите целеше да направи изборния процес по-демократичен, но окончателното решение е в ръцете на петте постоянни членки на Съвета за сигурност. Според изтекла информация в пресата, Великобритания, която е една тях, има подчертано негативна позиция към номинациите от Източна Европа.

Емблематична е компрометираната кампания на считаната за фаворит от региона - Ирина Бокова, българският генерален директор на ЮНЕСКО. Представител на социалистите и дъщеря на известен български комунист, учила в Русия и САЩ, като политик тя

буди опасения заради своята обвързаност и близост с Москва, 

коментира американският експерт Ричард Гоуван. „Бокова отхвърля тези коментари, наричайки ги злонамерени клюки“.

Нейният коз - компетенциите й като лидер на организация на ООН, също се гледат под лупа. В тази насока най-големите критици са отново британците. „На въпрос коя е най-голямата заплаха за ЮНЕСКО, аз казах, че в крайна сметка, тя идва отвътре“, каза в Париж Матю Съдърс, британски посланик в ЮНЕСКО.

Изданието отбелязва още, че Бокова е човек, който не се справя като администратор. Държавите членки са недоволни, например, от начина по който се преразпределят парите, което става без да се консултира с тях и се прави от вътрешни хора на кабинета й. Начинът, по който се поставят хора на водещи позиции, също създава напрежение. Тук трябва да се спазват стриктно определени процедури, но според Съдърс, Бокова „се държи така, сякаш знае какъв ще е изходът от даден процес, преди още той да е започнал“.

Освен това този стил на работа оставя усещането, че тя е човек от номенклатурата. Привържениците на Бокова виждат противоречиви факти, които се изнасят от нейните политически съперници. В същото време „все повече се налага мнението в Ню Йорк, че всички номинации от Източна Европа може да се провалят“, посочва експертът на ООН Гоуван. "Чуваме, особено в САЩ, че въпреки про-западната им ориентация и толераностност, за тях винаги може да се намери

нещо скрито в архивите на Москва“

Западни анализатори считат за обещаваща номинацията на еврокомисар Кристалина Георгиева. Тя не е кандидат, но критиките към Бокова подхранват спекулациите, че други източноевропейски държави ще я номинират. Като представител на Световната банка, Георгиева също е живяла в Москва, но какво Русия мисли за нея – е твърде неясно.

Изданието припомня, че освен Ирина Бокова, шансове за поста генерален секретар на ООН имат още две дами – Сузана Малкора, външен министър на Аржентина и Хелена Кларк, бивш премиер на Нова Зеландия и ръководител на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации.

Техни достойни конкуренти са мъжете кандидати за високия пост. Сред фаворитите е бившият сръбски президент на събранието на ООН Вук Йеремич. А словашкият министър на външните работи Мирослав Лайчак се яви на първото си интервю във вторник в Ню Йорк, допълва още NRC.NL в анализа си.