Хулиан Швиндлерман, opinion.infobae.com

В края на тази година изтича мандатът на настоящия генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Бан Ки-мун. По традиция мястото за поста се върти между различни региони на света и този път е ред на Източна Европа да предложи своите кандидати. България номинира Ирина Бокова, настоящият генерален директор на ЮНЕСКО. Аз не съм достатъчно запознат с нейното административно управление, за да я оценявам от този ъгъл. От политическа гледна точка обаче по време на нейния мандат в организацията се случиха някои неща, които будят възражения и ни карат да си зададем въпроса – дали тя е най-достойният човек да заеме поста? От гледна точка на равенството между половете, изборът би изглеждал правилен, давайки ключов пост в системата на ООН за първи път на една жена. Но това може да бъде единственото положително от избора.

Г-жа Бокова има в биографията си червено минало

Тя е активен член на Българската комунистическа партия по време на Студената война, когато баща й, Георги Боков, е главен редактор на официоза "Работническо дело". Тя учи в Института за международни отношения в Москва - идеологическото зарядно ядро на комунистическите дипломати. Тя остана в играта, докато партията й е преименувана на Българска социалистическа партия.

Приемайки тази кандидатура, може би ООН се стреми да балансира между нейната история на топ лидер с българско комунистическо минало в контрапункт на Курт Валдхайм с австрийско нацистко минало. Така или иначе, хората се променят. Нима не беше вицепрезидент сандинистът Серхио Рамирес от Никарагуа или левичарят Марио Варгас Льоса от Перу?

За съжаление, в случая не й идва на помощ миналогодишното й посещение в Москва за Деня на победата - най-голямата военна демонстрация в историята на Русия. За разлика от други лидери от свободния свят, които отхвърлиха поканата на Кремъл, за да протестират срещу нахлуването в Украйна, Ирина Бокова прие поканата на авторитарния Владимир Путин и се появи редом до Раул Кастро и Цзинпин. Британското списание The Economist съобщи, че тя е "предпочитаният кандидат на Русия".

Докато Бокова бе начело на ЮНЕСКО, Сирия се срина в ужасяваща гражданска война и организацията незабавно осъди режима в Дамаск за неговите груби хуманитарни нарушения. В същото време, като в гротеска, през ноември 2011 г. ЮНЕСКО прие включването на Сирия в две от неговите комисии; една от които се занимава с хуманитарни въпроси. За това развитие не може да бъдат обвинявани единствено г-жа Бокова. Решението бе взето от арабските народи, които със забележително противоречие на следващия ден изключиха Сирия от Арабската лига, а западните страни, в пълен абсурд, едновременно осъдиха Сирия в Съвета за сигурност.

ООН отдавна е голям цирк

И като всички циркове, и тук лудориите изобилстват. Такива като получаване на пост от женомразеца Ислямска република Иран в Съвета на ООН Жени, Саудитска Арабия застана начело на група в Съвета по правата на човека, назначиха експерт по хуманитарните дела, проповядващ геноцид в Судан с лидерска позиция в ЮНЕСКО.

Също така, неудобната афера с Палестина. През същата година, в която Сирия бе приета в две от нейните комисии, ЮНЕСКО призна несъществуването на Палестина като държава-членка, като плати за това с цената на 80 милиона щатски долара на година, които САЩ прекратиха да плащат в бюджета на организацията. Това беше скъп политически каприз. Но това беше годината, в която ЮНЕСКО беше брилянтен, като определи Пещерата на патриарсите и Гробницата на Ракел като "неразделна част от окупираните палестински територии". По този начин мястото за почит на патриарсите и матриарсите на еврейския народ бе номинално отстранено от еврейската история за ЮНЕСКО. Миналата година една резолюция към организацията обяви еврейската Стена на плача като свято място на исляма. Генералният директор възрази.

Не трябва да се надценява ролята, която може да играе един служител в официалната политика на Организацията на обединените нации. В крайна сметка, нейните директори и секретари са само служители на форум-държави, управлявани от съставляващите го членове. Така или иначе, доколкото те могат да задават тона на дневния ред, показаното към Бокова и нейните покровители не е благоприятно.

Превод: Faktor.bg

*Авторът е международен политически анализатор, писател и лектор. Последната му книга е "Триъгълник на позора: Рихард Вагнер, нацистите и Израел"