Снимка: putin_koleda

Изкуството на руснаците да създават врагове

Да превърнеш в масовото съзнание друга страна и друг народ в смъртни врагове, такива, че заради борбата с тях си готов на всякакви жертви и всякакви жестокости и подлости, е много дълъг и сложен процес

Евгений Ихлов

Въпреки конструкциите на родните социал-дарвинисти, за съвременните цивилизовани хора идеята за сътрудничество, намиране на компромис и индивидуализация са значително по-близки и разбираеми отколкото фобиите и етнопараноята.

За „добра“ вражда е нужна традиция –дълга поколенческа история на противостояние със страната и народа и. В краен случай, заменяш образа на врага, като на „новия“ надяваш маската на стария враг. Най-простият пример – опитът с населението на страните от Балтика и Украйна във „фашисти“.

Друг пример – „замяна“ на образа на басмача, добре „отработен“ в качеството му на враг от съветското кино, с афганистански бунтовник, а него - с чеченец.

Но изкуствеността на тази конструкция се видя по време на Първата чеченска война, когато за руските войници населението на Чечня бяха точно такива съветски граждани, каквито и останалите неруски народи, които 

избраха пътя на суверенитета

Да обясниш на гладния и наплашен руски юноша изпратен да воюва през декември 1994 година, че азебрайджанецът и грузинецът имат право на независимост, а чеченците кой знае защо не, и затова трябва да се бие в планините, беше съвсем непроста задача.

Затова пък планинците имаха вековен стереотип за поробващата ги руска империя, съпротивата срещу която е висша доблест и добродетел. Затова и резултатът беше разбираем. Затова и за Втората чеченска се оказа необходима обмислена стратегия за демонизация на чеченците, включваща старателно отиграните отвличания на хора и взривяване на жилищни сгради.

Но има една закономерност-народът, който ти е бил враг, а след това е престанал(обикновено това се случва през поне едно поколение сносно съществуване), е практически невъзможно отново

да бъде превърнат във враг

Таака се случи с американците и пропагандата се задоволи с демонизирането на двама поредни президенти – Буша-младши и Обама. Интересно, че Клинтън, който бомбардира Ирак и Сърбия, така и не успяха да демонизират навремето...

Очевидно е, че сега няма да се получи нито с германците, нито с израелците, нито с китайците, които в съветско време бяха рекордьори по степента на демонизирането им от съветската пропаганда.

Точно по същата причина няма да се получи демонизирането на турците. Тук на пропагандната машина лоша шега изигра упадъкът на училищното образование - темата за руско-турските войни, толкова важна за военно-патриотичното „напомпване“ на следвоенните съветски ученици, беше изтласкана в периферията.

Но най-кошмарният образ на врага е „върколакът“. „Почти-като-нас“, който изведнъж проявява своята неневист, е идеалният враг за пропагандната машина.

Не случайно така страшно сработи сталинската идея за лекарите-убийци-евреи. Латентният еснафски атнисемитизъм послужи като 

детонатор за архаичните страхове 

пред магьосниците (а за архаичния човек всеки лекар е магьосник). Емоционалният взрив контузи както властта, която спешно обяви, че това е опит да се посегне на „дружбата между народите“, така и три поколения либерална интелигенция.

Именно това сработи и при създаването на „враг“ от украинските революционери преди две години - отказът им да станат „съвсем руски“ беше поднесен и възприет като най-гнусно предателство. Оттук и успехът на демонизирането на „киевската хунта“.

Затова и когато Кремъл реши да „превкюлчи“ от Донбас към Дамаск и включи и антитурската тема, жестоко сбърка. „Народните маси“ изобщо не са се втурнали да воюват за Алепо или Хомс. Но затова пък масите ще са доволни да забравят за омръзналата им „Новорусия“, за никому неразбираемия “Руски свят“, и чакат кога ще започнем пак да се помиряваме с акуратните германци...

Превод: Faktor.bg