Следващият генерален секретар на ООН може да се окаже изявен комунистически лидер, служил на едно диктаторско управление, което е избило хиляди, а много повече - преследвало и измъчвало. Нейното име е Ирина Бокова. Благодарение на ловки задкулисни игри и екип от „бивши“ комунистически шпиони, които работят за нейната кампания, един оперативен агент на Българската комунистическа партия може да се издигне до шеф на ООН през 2017, когато приключва мандата на генералния секретар на организацията Бан Ки-мун. Това пише в свой коментар Алекс Нюман за електронното издание NewAmerican.

В момента Бокова е генерален директор на ЮНЕСКО, организацията за образование, наука и култура към ООН. Но нейната дълга кариера в служба на интернационализма и комунизма подсказва, че е имало сценарий за нейното издигане в йерархията на ООН от много години насам. Кандидатурата на Бокова е подкрепена от много изявени фигури на Запад, като допълнение към силната подкрепа от страна на ключови лидери от Изток, какъвто е руският президент Владимир Путин. Утвърдени медии по цял свят не спират да я възхваляват, прикривайки нейното

компрометирано минало

Разбира се не трябва да се подценяват нито Бокова, нито тези, които я подкрепят, отбелязва журналистът.

Той се спира на режима в България преди 1990 година, изтъквайки ада, в който са живели повечето хора и жестокостите, извършени от съветския режим у нас. Въпреки факта, че зверствата са били добре известни в цяла България, Бокова не се е поколебала да бъде ентусиазиран член на БКП, а след това да служи на бруталната диктатура, заемайки различни високи длъжности. Като дете на управляващия комунистически елит, получила образованието си в Москва, през 1977 г. става трети секретар в МВнР. Това е трамплин за бърза политическа кариера, изкачвайки се в йерархията до и.д.министър на външните работи по времето на Жан Виденов, комунистически функционер, който според секретни документи, е работил и като агент на българския клон на КГБ. След 1990 Бокова е депутат в два парламента, издигната от преименуваната тогава БСП.

По-надолу в анализа си Алекс Нюман се спира на актуален анализ на Татяна Кристи, журналист, учен и бивш главен редактор в Института за изследване на конфликти, идеология и политика в Бостънския университет. В него се посочва, че за разлика от останалите посткомунистически страни, които са провели декомунизация и лустрация, България е единствената държава, която продължава да се управлява от представители на бившата номенклатура и нейните наследници. Именно Бокова е чист продукт на тази номенклатура – лансирана заради привилигированото й потекло по времето на комунизма, а след това заради тесните й връзки с номенклатурата тя е издигана до високи дипломатични постове. По думите на Кристи това е „ позорно“ и „безотговорно“ към жертвите на комунизма, за да бъде номинирана за високия пост в ООН.

Тя идва направо от политическите среди, които са отговорни за ужасите на комунистическия режим в страната си. Хора като Бокова никога не са се явявявали на конкурс при назначенията си у дома, защото аутсайдери нямаха никакъв шанс дори да се доближат до тези политически кръгове. Цялата й политическа кариера е заради членството й в Българската социалистическа партия (бившата комунистическа партия), чийто дневен ред е бил определящ през целия й живот.", коментира Татяна Кристи, която има български корени.

Друг независим анализатор от България, проф. Лолита Николова от Международния институт по антропология, базиран в САЩ, изтъква, че Ирина Бокова и в момента 

работи за идеологията на скандалния комунизъм 

от преди 1989 година. След номинацията й за генерален секретар на ООН, тя продължава да пропагандира антихуманните идеи на комунизма чрез кампанията, която води в България, организиран от бивш таен агент на комунистическия режим.

Журналистът посочва още, че въпреки желанието на Бокова да се представи като „прогресивен глобалист и хуманист“, обявявайки се срещу ИДИЛ, антисемитизма, екстремизма и насилието, защитавайки толерантността и подкрепяйки добрите неща, като джаза, например, нейните изявления и действия и през последните години са тревожни. През 2014 г., например, тя назначава за „специален пратеник“ на женското образование съпругата на бруталния комунистически китайски диктатор Цзинпин, представяйки я в Париж като „един положителен пример за подражание за младите момичета не само в Китай, но и в цял свят“. А миналата година се присъедини към бившите комунистически диктатори, участвали в парада за „Деня на победата“ на Путин в Москва.

В анализа се посочва още, че въпреки опитите на Бокова да демонстрира промяна на своите възгледи, тя продължава да е обвързана с бившата мракобесна комунистическа система. Факт е, че екипът, който работи за нейната кампания за шеф на ООН, е доминиран изключително от 

бивши шпиони на „малкото КГБ“,

както още наричат тайната Държавна сигурност, избила стотици по времето на комунизма.

В същото време името на Ирина Бокова се свързва и с редица скандали, съпътстващи кандидатурата й за генерален секретар на ООН. Съвсем наскоро беше повдигнат въпросът за корупционни схеми, свързани с придобиването на луксозни имоти от Бокова, включително и един апартамент в Манхатън, на стойност 3 млн. долара, по един апартамент в Париж и Лондон, които общо струват 2 млн. евро. Освен това има сериозни съмнения за извършени от Бокова процесуални нарушения, конфликт на интереси, фалшиви назначения на хора, без съответния ценз и експертиза. Включително тя бе уличена във фалшифициране на собствената си квалификация, обявявайки в биографията си, че е заемала длъжността външен министър на България, при все че е била само и.д външен министър, без да е била потвърдена тази позиция.

Въпреки скандалните факти, изнесени по-горе, световни медии продължават да тиражират информации, че именно Ирина Бокова е водещият кандидат за шеф на ООН. Сред тях са списание „Time“, английският „Daily Mail“, „EurActiv“, The Hill, the Economist, AFP, the Wall Street Journal, The Guardian, the Washington Post и други.

Смущаващ е и фактът, че администрациите на Обама и Кремъл се обявиха за кандидатурата на Бокова, помагайки й да си осигури преднина в надпреварата за високия пост. Няколко високопоставени служители във Вашингтон, включително и зам.-председателят на държавния департамент на САЩ Антъни Блинкен не крие, че се чувства уютно в компанията на комунистически оперативен агент. Силен поддръжник на Бокова се очертава още бившият демократ Бил Ричардсън. Бруталният диктаторски режим в Пекин също ще подкрепи Бокова. Подкрепа си ще даде вероятно и френската социалистическа партия, която в момента крепи правителството.

Какво означава кандидатурата на Ирина Бокова за САЩ, за България и за света, пита журналистът и сам отговаря – една

голяма сделка

От една страна този факт показва, че преходът от комунизъм към демокрация в България не се е състоял. Може би обаче нещата са още по-тревожни от това, което се вижда на повърхността. Въпреки, че формално комунистическите режими в Източна Европа паднаха, престъпници и масови убийци в много случаи се разхождат на свобода, а в България те дори са във властта както на национално, така и на регионално ниво. И макар това да не трябва да ни изненадва, то крие огромна заплахи.

Първи за това, което се случва в политическия живот на България, предупреди Анатолий Галоцин – дезертирал агент на КГБ. Това, което той коментира, в пълна сила се отнася и за кандидатурата на Ирина Бокова.

След бягството си на Запад, Галоцин предупреждава за дългосрочна стратегия за „либерализация“ на страните в Източна Европа, включваща и разпадането на СССР. В своята книга, излязла през 1984 г той твърди, че отчасти противодействието на комунистите срещу анти-комунистическите движения в началото на 1980 г. е в действителност част от измамата – опит да измамят Запада, че те представляват истинската опозиция, въпреки, че комунистите останаха на власт.

В крайна сметка, същите тези комунисти открито ще се върнат на власт, под формата на някакви коалиции, с инфилтрирана в тях „опозиция“, която се ръководи от Москва. Истинските западни привърженици на либерализма ще създадат благоприятни условия за изпълнението на комунистическата стратегия. Очевидно в България тези цели са били много упорито преследвани. Бившият съветски диктатор Михаил Горбачов, по време на своята реч в Лондон през 2001 година, въодушевено посочи ЕС като „новите европейски съвети“.

В заключителна част на коментара се посочва, че на този етап има още 7 кандидати за поста генерален секретар на ООН и всеки един от тях е или комунист, или социалист, или глобалист, или всичко на куп. Всички те без съмнение ще допринесат за овладяването на ООН и утвърждаването на това, в което от дълго време ни убеждават глобалистите – налагането на нов световен ред. Но това не трябва да възприемаме като лоша новина. Докато налагането на един корумпиран комунист на върха на ООН може да се разглежда като силен тласък за ограничаване на свободите и националния суверенитет в цял свят, но може да се окаже и благоприятна възможност за свободомислещите американци.

Избирайки един корумпиран комунист на лидерския пост на ООН може да се окаже достатъчно основание едно бъдещо правителство на САЩ напълно да оттегли подкрепата си от тази организация, отбелязва в заключение Алекс Нюмън.

Превод: Георги Стоянов