​Литва се спаси от газовите лапи на Кремъл, а България още блее

Докато голяма част то Европа с нетърпение очаква приключване на сделката между Украйна и Русия, за да избегни риска от газова криза през зимата, Литва вече диша по-спокойно с пускането в експлоатация на първия терминал за втечнен газ, който ще я откъсне от хватката на Москва, съобщи CBBSS.org.

Терминалът, уместно наречен “Независимост”, с размерите на три футболно игрища, ще акостира до пристанището на Клайпеда на 27 октомври. Той ще даде на Литва способността да внася до 4 млрд. кубически метра газ годишно от норвежката Statoil. До сега в страната възлизаше на 2,7 млрд. газ, които идваха единствено от Русия.

Според анализатори, от завишения капацитет на течното гориво ще даде възможност да се използва и съседните страни - Латвия и Естония.

Въпреки присъединяването си към ЕС и НАТО през 2004 г., Литва бе в пълна зависимост от Кремъл в продължения на десетилетия. Напрежението между Вилнюс и Москва продължаваше с години, като Литва смяташе, че контролираната от държавата “Газпром” злоупотребява с монополното си положение и умишлено повишаване цените на газа. По думи на енергийния министър на Литва през последните години тя е плащала най-високи цени за газа в ЕС, съобщи AFP.

В същото време словашкият комисар Марош Шефчович, който ще отговаря за работата на няколко комисари в правителството на Юнкер - за енергетика, климат и транспорт, ще контролира може би и най-важния ресор, свързан с формирането на общ европейски енергиен съюз сред 28- те членки на ЕС.

По негови думи, бъдещия енергиен съюз, трябва да гарантира сигурността на енергийните доставки и солидарност между държавите членки, интегриране на националните енергийни пазари, намаляване търсенето на енергия, намаляване на въглеродните емисии на енергийния микс и увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновации.

Относно украинската криза, Шефчович заяви, че сега можем да помогнем на Украйна, а Русия използва синьото гориво като оръжие, което е неприемливо. За да се гарантира сигурността на доставките, по неговите думи трябва д се търси диверсификация на доставчиците и повишаване взаимосвързаността в общността, с цел елиминиране на така наречените "енергийни острови".

Той заяви още, че ще се съсредоточи върху намаляване на вноса на руски газ и ще даде подкрепа за проекти, позволяващи доставките на синьо гориво от Азербайджан, Туркменистан и други страни.

"Подкрепяйки проекта Южен поток, само ще увеличим зависимостта си от Кремъл. По скоро трябва да подкрепим проекта Южен коридор, свързващ ни директно с Каспийско море.", убеден е комисар Марош Шефчович.