Въпреки привидната лоялност на Реджеп Тайип Ердоган към руските власти и дори заиграването с тях (купуването на руските зенитно-ракетни системи С-400, строителството на АЕЦ Аккую, на газопровода "Турски поток" и т. н.), сегашното турско ръководство остава от другата страна на барикадите в Сирия, както и при други регионални конфликти, пише вестник „Независимая газета“.

Най-ясно това се проявява в Сирия, където Анкара чрез въоръжената опозиция и радикалните ислямистки групировки води прокси-война срещу правителството на Башар Асад и Руската федерация. Само през последните дни от намиращата се под контрола на турските въоръжени сили зона за деескалация в Идлиб в Северозападна Сирия бойците от терористичната групировка Хаят Тахрир аш Шам неведнъж обстрелваха от ракетни установки и безпилотни самолети позиции на правителствените войски и руската авиобаза Хмеймим.

По съобщения на министерството на отбраната на Русия тези атаки са били успешно отблъснати. Ислямистите са предприели няколко едновременни нападения с подкрепата на танкове и артилерия срещу позициите на правителствените войски в този район. Както неведнъж са съобщавали независими източници, оръжие и боеприпаси за бойците се доставят от територията на Турция под контрола на военните й и на специалните й служби.

Не по-малко агресивно се държи Ердоган в други райони в Северна Сирия. Под предлог активизиране на борбата срещу терористичните групировки турските власти извършиха в северните райони на Сирия две военни операции - "Ефратски щит" и "Маслинова клонка". Както се очакваше, обекти на тези атаки станаха не бойците от Джебхат ан Нусра или "Ислямска държава", а кюрдските бойци и мирни жители в района на Африн.

Турските войски създават от редиците на опозиционно настроените спрямо Асад сирийци нови органи на властта на регионално и общинско ниво, спецслужби и полиция на окупираните земи. Също така тук се създава т. нар. армия на бъдеща Сирия (Сирийската свободна армия). Ердоган не крие плановете си за разширяване на този турски плацдарм за сметка на придвижването на турските войски по-нататък в Североизточна Сирия до границата с Ирак.

И макар формално Анкара заедно с Москва и Техеран да продължава да се придържа към договореностите от Астана за мирно разрешаване на сирийския конфликт, всъщност Ердоган води двойна игра. Същността й се състои в това не само да се запазят силите на въоръжената опозиция и радикалните ислямистки групировки в Северна Сирия, но и да се създадат условия за идване на власт в Дамаск на протурско правителство на арабското сунитско мнозинство.

За Ердоган не е важно по какъв начин - военен или мирен, ще бъде отстранен от власт Асад и неговият алауитски проирански клан. Той е сигурен, че лоялните на Турция 65 процента араби сунити и 5-7 процента туркмени в Сирия рано или късно ще доведат на власт свои представители и не е изключено, че начело на тях ще бъдат "Мюсюлмански братя".

Предвижда се 10 процента от кюрдите и други национални малцинства да заемат неутрална позиция, а 13-15 процента от арабите алауити и шиити едва ли ще могат съществено да повлияят на изхода на всеобщите демократични избори за нов парламент и президент.

Въпреки че Либия се намира далеч от турските граници, и там Анкара опитва да се намеси във вътрешния въоръжен конфликт. Според съобщения на представители на военното командване на либийската армия под командването на маршал Халифа Хафтар турски военни участват в боевете за столицата Триполи на страната на правителството на националното съгласие на Файез Сарадж. Голям ущърб на настъпващите в Триполи войски нанасят турските безпилотни самолети.

На 26 юли 2019 г. турският безпилотен самолет Bayraktar TB2 нанесе ракетен удар по контролираната от военните авиобаза Ал Джуфра, при което бяха унищожени два украински военно-транспортни самолета Ил-76 с оръжия на борда. Твърди се, че тези военни доставки са се извършвали от Обединените арабски емирства, чието ръководство поддържа маршал Хафтар.

Военното командване заяви за готовност в отговор да унищожава всички турски въздушни и морски цели (самолети и кораби), които нарушат либийската държавна граница.

Руското ръководство официално заявява, че има неутрална позиция към последните събития в Либия и призовава другите страни да не се намесват в този вътрешнолибийски конфликт. Трябва да се има предвид обаче, че офицерът и бивш съратник на Муамар Кадафи Хафтар е завършил висшите офицерски курсове "Изстрел" в СССР, а през 1983 г. е присъствал на курсове във военната академия "М. В. Фрунзе" и както много арабски висши офицери от онова време прилично знае руски език. На 11 януари 2017 г. по покана на руски моряци той посети самолетоносача "Адмирал Кузнецов" и по време на видеоконференция с руския министър на отбраната Сергей Шойгу обсъди проблемите, свързани с борбата срещу тероризма в Близкия изток. В началото на 2018 г. Хафтар посети Москва и води преговори с министъра на отбраната Сергей Шойгу и с началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов.

Поради тази причина идването на власт в Либия на маршал Хафтар най-вероятно би било възприето положително в Москва. И тук Ердоган се оказа от другата страна на фронта по отношение на Русия. Ако към това се добави и неговата явно антируска политика и реторика в постсъветското пространство, маската на приятел на Москва окончателно ще падне.

В конфликта в Нагорни Карабах Анкара оказва военна помощ на Баку и по всякакъв начин подстрекава Илхам Алиев към военен начин за решаване на проблема. Продължаващата блокада на Армения от страна на Турция също не допринася за засилването на регионалната сигурност. Русия в рамките на Минската група на ОССЕ и самостоятелно се стреми да не допусне ескалация на въоръжения конфликт близо до границите си.

Също така Турция въвлича Азербайджан и Грузия към сътрудничество с НАТО (превъоръжаване според натовските стандарти, съвместни учения, маневри, подготовка на кадри и т.н.). Турция също така сключи споразумения с Украйна за военно и за военно-техническо сътрудничество, подкрепя претенциите й за Крим и военните действия в Новорусия. Ердоган се изявява на форуми на кримско-татарската и черкезката общности в Истанбул и призовава за възстановяване на историческата справедливост, т.е. подкрепя сепаратистките, националистически движения на емигрантите от Русия.

По този начин, както се очакваше, Ердоган се оказа ненадежден партньор на Русия за решаването на сирийския конфликт и други проблеми, свързани с регионалната сигурност. Нахлуването на турските войски в Сирия доведе до създаване на мощен антиправителствен анклав в северозападната част на страната и "нивелира" всички мирни инициативи на Русия. Ердоган също така опитва да спекулира с възникналите противоречия между Русия и Запада, за да получи някакви едностранни преференции и изгоди за себе си от тези държави и за да укрепи личната си власт в своята страна.

/БТА/

Прочети още на: https://www.dnes.bg/index/2019/08/13/erdogan-loialen-kym-ruskite-vlasti-ili-nenadejden-partnior.419506