Андрей Пионтковски

Решението за изтеглянето на руските войски от Сирия, дори да е било очаквано, но в някаква дългосрочна перспектива. Това, че то беше прието вечерта, е абсолютна сензация, особено имайки предвид и как беше обявено. Такова зрелище си струва да се види.

Беше много видимо, че Путин, Лавров и Шойгу се намират под огромен срес и, ако използвам езика на руския полууглавен елит, дрънкаха пълни глупости. Опитайте се да съпоставите тяхното блеене с всичко, което кремълската пропаганда ни внушаваше последната половин година.

На населението му беше обяснено, че основната цел на операцията е да бъдат задържани терористите от ИД на далече от границите ни, за да не дойдат в Русия. И сега изведнъж вождовете докладват, че за цялото това време са убити 17 (!) полеви командири. Сега нашата мисия е изпълнена и военните ни с достойнство се връщат в родината. А какво ще правим с останалите, извън 17? Кой ще ги държи далеч от границата? Или всички те ще дойдат при нас?

Добре, да допуснем, че това е била формална декларативна цел, но ние знаехме и истинската. А тя беше да се помогне на Асад да се разправи с опозицията. Всичко, което правехме там, тоест 90% от руските бомбардировки, не бяха удари срещу ИД, а по умерената опозиция.

Само преди една седмица нашият Рибентроп гордо твърдеше, че независимо от примирието, ние ще продължим да бомбардираме терористите и, в частност, Алепо, защото там се крият бойци на ИД.

А сега разказват на телевизионните зрители някакви небивалици, изреждат достиженията си -  била „възстановена връзката с Алепо", градът, който до вчера бомбардираха, убивайки стотици мирни жители и който се готвеха да превземат.

Външно ситуацията прилича на изтеглянето на руските войски от Афганистан през 88-ма. Но Брежнев-Андропов-Горбачов се бъхтиха там 10 години, а на тези им бяха достатъчни пет месеца.

Какви именно много важни причини принудиха Путин и компания да направят това сега и то в абсолютно пораженчески стил-трудно е да се каже.

Аз не знам, кой и какви аргументи е представил на тези хора, за да ги докара до това състояние, след като цялата пропаганда неуморно разказваше половин година, как се изправяме от колене и се борим с терористите.

А на Асад в телефонен разговор Путин сигурно е пожелал: „Дръж се, Башар! Ние сме с теб!“. Но помните ли какво стана с другаря Наджибулла? В крайна сметка го обесиха на електрически стълб в Кабул. А може би, Асад е решил да не чака подобна участ и сам да се е договорил с опозицията и американците за запазването на своята власт в алевитския анклав? А в качество на демонстрация на добра воля и като „легитимен президент“ да е предложил на Путин да се маха на майната си?

Във всички случаи това е най-сериозното външнополитическо и имиджово поражение на режима. Едно от тези, които водят до падане на диктатурите.

Украинци, ваш ред е да му нанесете още едно поражение, отказвайки сделка за Донбас, и да оставите Путин да се оправя с бандитската си Лугандония.