Обезпокоително и ужасно. 10 000 ислямски фундаменталисти от ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) отправят своето предизвикателство към целия Близък изток. Те настъпват към Багдад и са решени да превземат иракската столица, да прогонят президента и да сложат точка на шиитското господство в Ирак. Тези религиозни бойци искат да преобърнат следвоенния в близкоизточния регион, да премахнат националните държави, да прекроят религиозната общност на мюсюлманите (умма) и да създадат халифат, съблюдаващ законите на шериата.

Политическата и религиозна готовност за свещена война (джихад) и мъченическа смърт, която намира своето обяснение в ранната история на исляма, е широко разпространена както в Сирия, така и в Ирак, където ИДИЛ е превзел с помощта на изключителна жестокост цели региони. Сунитските джихадисти около Абу Бакр ал Багдади отправят своето предизвикателство не само към шиитите около министър-председателя Нури Ал Малики в Багдад. В момента те са подпалили искрата, която може да възпламени целия регион. Иран е готов да подпомогне шиитските си единоверци и е готов, поне риторично, да потърси подкрепа от САЩ, преоценявайки цялата си досегашна съюзническа политика. Американският президент Барак Обама обаче все още се колебае дали и как да подкрепи притиснатия до стената премиер в Багдад.

За Иран защитата на единоверците в Багдад е нещо естествено и логично. Той им оказва подкрепа, също както подкрепи президента алевит Башар Асад в Сирия с помощта на ливанските шиитски милиции на Хизбула. Техеран има регионално-политически интерес да запази досегашната шиитска ос между Хизбула, Сирия, Ирак и Иран, защото тя подсигурява влиянието на Иран в региона. Точно затова Иран не може да изостави притиснатите до стената шиити в съседните страни на произвола на съдбата. Това е повод за джихад!

В Сирия отдавна бушува опустошителна гражданска война. Асад воюва срещу опозицията, но и опозицията воюва помежду си. Ислямистката групировка ИДИЛ пък воюва срещу светското демократично движение. Гражданската война вече отне живота на близо 200 000 души и прокуди милиони сирийци от родните им места. Постепенно става ясно, че Асад ще си остане на власт, а и кръвопролитието ще продължи.

Ситуацията в околните страни също не е особено стабилна. Йордания, която от десетилетия насам приема палестински бежанци, носи редом с Ливан основното бреме от финансовите тежести по приемането на сирийските бежанци. А колко е стабилно йорданското кралство във вътрешнополитическо отношение, също не е ясно. Кюрдите в Северен Ирак пък не се страхуват дори от ИДИЛ. Те са се наложили в своя регион и порасналата им военна мощ и самочувствие поставят на изпитание дори Турция, която и без това си има достатъчно грижи по границата си със Сирия.

Фантазии за всемогъщество

Остава Саудитска Арабия - големият съперник на Иран в Персийския залив. Саудитска Арабия следва пуританското учение на уахабитите и следователно също е религиозна държава, при това разполага с много пари. Страната подкрепя исляма по света и на много места е финансирала различни ислямистки групировки и банди. Саудитска Арабия е кралство с двоен морал: от една страна се опасява от джихадизма, но същевременно го поддържа с надеждата, че джихадистите няма да се обърнат срещу саудитската династия. Само че безумната визия на ИДИЛ за халифат застрашава не само Сирия и Ирак, но и Йордания, Ливан и страната на пророка - Саудитска Арабия. Дори водачът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади да бъде убит на бойното поле, джихадизмът няма да бъде победен окончателно, а само временно спрян. Войната в Ирак, войната за превземането на Багдад, е началото на нова религиозна война между шиитите и сунитите. Целият регион е изправен пред една близкоизточна 30-годишна война. А съществуването на Израел изглежда по-несигурно, откогато и да било преди. В тази ситуация Западът по никакъв начин не може да си позволи да стои безучастен.