В тясна стая в южната част на Турция 13-годишно момче се подготвя да се присъедини към „Ислямска държава”. Детето изглежда като всяко друго – с разрошена коса и лъчезарна усмивка. Когато проговаря обаче, всичко се променя. Така започва репортаж на Би Би Си, посветен на радикалната групировка.

13 –годишното момчето иска да бъде наричано Абу Хатаб. Родено в Сирия, то се радикализира миналата година, присъединявайки се към джихадистка група „Шам ал-Ислам”. Вместо на забавлява с връстниците си, учи Шериата и как да използва оръжия. Гордо показва снимки, в които се прицелва с картечници. Всеки ден прекарва времето си онлайн, гледайки джихадистки видеоклипове и водейки онлайн разговори във Facebook с бойци от „Ислямска държава”.

Казва, че в рамките на седмици ще замине за сирийския град Рака, за да стане млад джихадистки войник.

"Харесвам „Ислямска държава”, защото тя следва Шериата и убива неверниците, които не са сунити и тези, които се отказват от исляма", разказва той и добавя: "Хората, ликвидирани от ИД, са американски агенти. Ние трябва да ги обезглавим, както казва Аллах в Корана".

На въпрос дали е разкрил възрастта си на бойците, с които си чати, той отговаря: "В началото не. Но съвсем скоро им казах и сега те си контактуват с мен още повече, изпращат ми снимки и новини".

Запитан защо не просто не се наслади на детството си, момчето отвръща: "Аз не искам да излизам с приятели или да се забавлявам. Аллах ни е наредил да работим и да се борим за следващия живот - за рая. Преди ходех в парка или на море, но по-късно осъзнах, че това не е правилно и поех по праведния път".

Семейството му живее в Турция – това обаче означава ли, че би могъл да постави началото на атака там или във Великобритания, например?

"Великобритания трябва да бъде нападната, защото това е в НАТО и е против ИД, но ние ще убием само тези, които го заслужават. Ако ме накарат да атакувам Турция и ми даде свещена заповед, бих го направил. Скоро Западът ще бъде довършен".

У дом им, той и майка му, която иска да бъде наричана Фатима, водят благочестив живот. Тя прекарва голяма част от времето си в изучаване на Корана и споделя силни симпатии към бунтовниците.

Миналата година тя изпратила сина си на обучение в „Шам ал-Ислам”, но отрича да е промивала мозъка му.

"Никога не съм го насърчавала да се присъедини към ИД", твърди тя и добавя: "Подкрепям някои от техните вярвания, но не всички, но мисля, че те дойдоха да помогнат на сирийския народ. За разлика от злите сили по целия свят".

Ако майка му не го насърчава, какво прави тя, за да спре сина си да не загуби детството си да не стига до крайно насилие?

„Не мога да го спра, ако той иска да се сражава. Войната кара децата да пораснат бързо. Аз искам той да се превърне в бъдещ лидер - в емир", казва майката.

"Няма да тъжа, ако той убива западняци. Срамувам се, че другите ми синове работят мирно за граждански групи - те трябва да вземат оръжие", продължава тя с приповдигнат тон и гневно присвити очи.

На въпрос как би се чувствала, ако синът й умре в битка, жената отговаря след кратка пауза:

"Ще бъда щастлива", а след това свежда глава и започва да плаче.