28 години от падането на Берлинската стена

Навършват се 28 години от падането на Берлинската стена. Един от най-ярките символи на Студената война вече не съществува точно толкова дълго, колкото е разделял Изтока от Запада.

През нощта на 12 срещу 13 август 1961 г. Берлин се събужда разделен. Полицията и военните на ГДР първоначално опъват бодлива тел, а през следващите години осъвършенстват оградата.

45 хил. бетонни блокове с височина над 3 метра опасват Западен Берлин – 155 км бетонна стена. На войниците е наредено да стрелят по всеки, който се опита да избяга.

Стотици германци загиват при опит за преминат най-охраняваната граница в Европа.

Цели 28 години Берлинската стена разделя семейства, приятели и народи. 28 години след падането ѝ фрагменти от нея все още са в центъра на Берлин, но не за да разделят, а за да напомнят.

Една от наблюдателните кули близо до „Постдамер плац” е превърната в музей. Туристите могат да погледнат от втория етаж и да разгледат оригиналното оръжие и оборудване.

83-годишният пенсиониран учител по английски и история Готфрийд Мост е един от уредниците на музея. Научава за разделянето на Берлин по време на плаване в Балтийско море.

„Някои хора вече се опитваха да избягат през оградата. Също така имаше британска, американска и френска военна полиция. Всички бяха шокирани”, разказва той.

Като студент в Свободния университет в Берлин 27-годишният младеж получава неочаквано предизвикателство. Негов състудент успял да избяга от Източен Берлин и го моли да помогне за построяването на тунел, през който да избяга семейството.

Готфрийд Мост отказва, но се съгласява да стане куриер. „Имах паспорт за Западна Германия и можех да посещавам Източен Берлин. Чрез хитри техники трябваше да намеря човек, когото не познават, чрез местен, и да го позная по знак с цигара. Срещнахме се три пъти и го осведомявах дали тунелът на „Бернауерщрасе” е готов или не”, спомня си той.

Така младежът успява да помогне за бягството на около 20 източногерманци.

„Исках моя приятел да изведе сестра си оттам и неговите роднини. Беше чиста човечност”, разказва Мост.

Съвсем неочаквано на 9 ноември 1989 г. на пресконференция, която се предава на живо, говорителят на Политбюро на ГДР Гюнтер Шабовски съобщава подробности за облекчения режим за пътуване в чужбина на източногерманците.

На въпрос кога влизат в сила, той отговаря „От сега”.

Около 20 хил. източногерманци се стичат в Западен Берлин.

Матиас Рау е един от първите, които преминават на Запад. Тогава е на 36 години.

„На сутринта се върнах в Източен Берлин. По пътя се разминах с хиляди, които се движеха в обратната посока. В петък никой не отиде на работа, защото всички искаха да отидат в Западен Берлин”, казва Рау.

28-години по-късно Германия отново е една държава. Матиас Рау сега работи като екскурзовод и провежда тематични беседи за съществуването и падането на Берлинската стена.

Мемориали за тези, които загиват при опитите да преминат Стената, възпоменателни плочи и фрагменти от напомнят на милионите туристи от цял свят за смисъла на свободата.

„Стената и наблюдателната кула са символ на трудното ни минало. Трябва да ги запазим, за да не се случи това никога повече. За съжаление, по целия свят има стени в сърцата на хората. Обикновените хора страдат заради някаква глупава политика”, казва Рау.