Убийствата, които почерниха Париж на 13 ноември, са втората терористична атака над френската столица за по-малко от година. За Града на светлината сцените на терор, опустелите квартали, кръвопролитието и военната полиция на улиците се превръщат в болезнено позната гледка.

Всъщност страната има дълга история на терористични атаки на своя територия. „Ислямска държава” обяви, че Франция „ще остане на върха на списъка на мишените на „Ислямска държава”.

Как обаче френската столица се превърна в толкова постоянен фокус за екстремисти?

Разбира се, че няма оправдание за такива извратени действия и не можем да знаем индивидуалните мотиви, които са накарали всеки нападател да използва оръжия и бомби и да направи масово убийство. Сайтът Quartz.com обаче припомня няколко причини защо европейската страна е станала враг на ислямските терористични групировки.

Франция предприе решителни действия в Сирия

Страната пое значима роля в реакцията на Запада към гражданската война в Сирия. Дълго време правителството настояваше сирийският президент Башар ал-Асад да се оттегли, а през септември френският президент Франсоа Оланд обяви, че страната ще започне въздушни удари в Сирия. По-малко от седмица преди случилото се в Париж двучасова френска въздушна атака се прицели към един от ключовите източници на финансиране на „Ислямска държава” чрез бомбардиране на център за снабдяване с петрол в Сирия.

Франция е предприемала действия и срещу ислямски терористи в Западна и Централна Африка и е извършила 1300 нападения в Ирак.

Безсилно мюсюлманско население

Франция е дом на приблизително 4,7 милиона мюсюлмани – най-високият дял мюсюлмани спрямо от която и да е друга страна в Западна Европа. Това население е силно разделено от останалата част от френското общество. В Париж много от мюсюлманите живеят в предградията на града.

Напрежението между Франция и мюсюлманското население е силно, коренящо се в историята на европейската страна като колониална империя и отношението към френските алжирци.

През 1961 г. – малко преди Алжир да стане независима държава, френската полиция убила около 300 протестиращи алжирци. Френското правителство така и никога не се извинило, темата не се изучава в училище и тази насилствена история все още се игнорира до голяма степен.

Днес дискриминацията, слабите възможности за работа, бедността и откъснатостта са често срещани в парижките предградия.

Слабите взаимоотношения на Франция с мюсюлманската общност в територията ѝ означават, че страната е уязвима към нападатели, израснали в собствените ѝ граници. „Ислямска държава” може да призове френските мюсюлмани да атакуват родната си страна с очевидна лекота и ефективност.

Както стана ясно, поне трима от атентаторите-самоубийци в петък са били френски граждани.

Акцентът на Франция върху светските ценности доведе до въвеждането на национални закони, които от някои мюсюлмани биват смятани като атака върху религиозната им свобода. Бурката (фередже) е забранена, хиджабът (практиката на носене на забрадка или друг вид кърпа за главата) не са позволени на обществени места, а на децата им се казва, че изборът им за обяд в училище е „свинско или нищо”. В очите на някои набожни мюсюлмани тези политики правят Франция враг на исляма.

Спечелването на медийна война: вниманието, което идва от затварянето на Париж

Имаше прилив от международна подкрепа в отговор на атаките в Париж и относително малко глобално внимание към терористичните нападения в ливанската столица Бейрут, които се случиха само ден по-рано. В най-голямата социална мрежа Facebook беше активиран бутон, с който хората в Париж да уведомят близките и познатите си, че са в безопасност, докато такъв инструмент не бе направен за гражданите на Бейрут. Световните забележителности светнаха в цветовете на френското знаме, но не и на ливанското. Жертвите в Бейрут се почувстваха, сякаш светът е игнорирал страданията им.

„Ислямска държава” е разчитала на точно такава реакция в световен мащаб. Все пак Париж е считан за един от най-красивите, обичаните и посещаваните градове в света.

Разузнавателна мрежа, която изглежда изпитва трудности

Събитията от последната година навеждат на мисълта, че мрежата за борба с тероризма на Франция има няколко пропуски. Разбира се, че е невъзможно да се спре всяка една атака, но нападенията в мащаба на петъшните престрелки и тези срещу френското сатирично списание „Шарли ебдо” и кашер супермаркета в Париж през януари изискват детайлно планиране. Притеснително е, че и двете са били в състояние да се осъществят.

Във Великобритания, където също има доста голямо мюсюлманско население и значителна тревога, че Лондон ще е следващият, полицията досега успя да осуети големи нападения. Британските власти в момента разследват 600 терористични случая, свързани със Сирия и Ирак.

Франция обаче има съществен недостатък – няма вода, която да я разделя от Източна Европа, което затруднява властите да се противопоставят на трафика на оръжие от региона.

Има пропуски и в официалния отговор към заплахата от радикализация. Населението на Франция в затворите е 70% мюсюлманско. Въпреки това относително малко професионални имами имат възможност да посещават затворите и да дават духовни напътствия на лишените от свобода.

С толкова много мюсюлмани, изолирани и игнорирани в затвора, точно тези места се превръщат в „благодатна почва за радикализация”, според доклад на британския вестник Telegraph. Въпреки това властите започнаха само нова програма за борба с радикализацията в затворите през февруари.

Не е възможно да се създаде абсолютна защита от терористични групировки и са възможни атаки навсякъде, но след две големи убийства в Париж за година градът знае много добре, че би могъл отново да се окаже мишена.

(money.bg)