В навечерието на евроизборите България се разкъсва, повече от всякога, между Русия – традиционен съюзник, който ѝ доставя природен газ, и ЕС, който инвестира сериозно в най-бедната страна от 28-членния блок.

В София са наясно, че евентуална нова Студена война, „избухнала“ заради кризата в Украйна, сериозно ще удари по крехката икономика – било заради спиране на руския газ, било заради европейските санкции, коментира АФП.

В кризата между Европа и Русия „България е в положението на съпругата, която трябва да е на страната на своя съпруг (Брюксел), знаейки, че ще понесе тежки загуби“, казва пред АФП политологът Андрей Райчев.

Резултатът? Според неотдавнашна статия в сп. „Шпигел“, цитираща германското разузнаване, Берлин, а и други, се опасяват, че Москва все повече се възползва от влиянието си върху България, за да разединява европейския блок.

Между 40% и 53% от българите вече се противопоставят насанкциите срещу Русия, сочат резултати от проучвания на „Галъп“, „Медиана“ и Центъра за анализи и маркетинг.

Връзките между България и Русия са дълбоки и отдавнашни, изградени от историята, близките езици и общата култура. Националният празник е датата, на която през 1878 г. България е освободена от османското владичество от Русия (такова е обяснението на АФП – б.ред.)

България, която по време на комунистическата епоха беше най-предан съюзник на СССР, поддържа тези тесни връзки чрез сегашното правителство, подкрепяно от социалистите (бившите комунисти).

Страната, преди всичко, зависи почти изцяло от Русия за снабдяването си с енергоизточници. Руският газ идва през Украйна, доставките на петрол са предимно от Русия, единствената петролна рафинерия в страната е руска, а атомната централа в България работи с руско ядрено гориво и руски реактори.

Що се отнася до проектите за диверсификация, те не напредват.

Русия също така има силно присъствие в други сектори на българската икономика – като туризма и недвижимите имоти.

Брюксел също има финансови лостове: европейските фондове представляват 65% от инвестициите, а търговският обмен в рамките на ЕС представлява 62% от цялата търговия на страната.

Макар да се съобразява с общата политика на ЕС, София не се колебае да повишава тон пред Брюксел във връзка с руско-италианския газопровод „Южен поток“, по който трябва да тече руски газ под Черно море към Европа, заобикаляйки Украйна.

През април Европейският парламент поиска този проект да бъде изоставен – в отговор на руската политика спрямо Киев.

„Южен поток е приоритетен стратегически проект“, чието реализиране трябва да започне още това лято, заяви министърът на икономиката Драгомир Стойнев. А такъв именно е планът на руския газов гигант „Газпром“.

Да се подкрепя „Южен поток“ в този момент е антиукраинска стъпка, коментира пред АФП Огнян Минчев, директор на Института за международни изследвания в София.

Българите пък си спомнят по-скоро, при това с притеснение, за прекъсването на доставките на руски газ към Европа през януари 2009 г. Тогава се наложи отоплението да бъде намалено, а по-голямата част от икономическата активност замря.

Тази тема е една от малкото, които присъстват в скучната кампания за евроизборите в България.

Социалистите обещават да бъдат „мост в отношенията между Русия и ЕС“. Консерваторите пък държат на общата европейска енергийна политиката. Но и двата лагера подкрепят Южен поток.

Лидерът на социалистите Сергей Станишев, който е и ръководител на европейските социалисти в Страсбург, участва на 9 май в честването на носталгично настроените антифашисти със съветски знамена и портрети на Сталин.

Ултранационалистичският лидер Волен Сидеров пък стигна до там да започне предизборната си кампания в Москва, а на 9 май неговите привърженици изгориха европейското знаме пред паметника на Съветската армия в София (б.ред. Vesti.bg – знамето на ЕС беше изгорено на честването на социалистите на 9 май – Деня на победата. Това се случи, след като лидерът на левицата Сергей Станишев си беше тръгнал от мероприятието и не влезе в основните новинарски видеорепортажи, но получи широк отзвук в социалните мрежи).