Гръцкият премиер Алексис Ципрас  ще води в Брюксел днес решаващи преговори с международните кредитори. Преди третата среща на финансовите министри от еврозоната за по-малко от седмица Ципрас ще се отбие в офиса на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, за да разрешат различията.Шефът на Международния валутен фонд Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка Марио Драги и финансовият министър на Холандия Йерун Диселблум, който ръководи Еврогрупата, също ще участват в днешните ключови разговори.

Срещата на Еврогрупата има за цел подготвяне на споразумение, което да бъде подпечатано на срещата на върха на ЕС в четвъртък.

Вчера стана ясно, че МВФ разглежда предложения от Гърция реформен план за временно разрешаване на проблемите като неадекватен. Лагард обяви, че е силно резервирана по отношение на предложението на Атина. Фондът не е съгласен с философията и някои предложени от Атина мерки.

Като цяло Германия и другите кредитори не вярват много на Ципрас и финансовия му министър Янис Варуфакис.

До вторник Гърция трябва да погаси 1,6 милиарда евро пред МВФ, ако не иска да изпадне в неплатежоспособност.

Високопоставени източници от еврозоната заявиха, че плащането във вторник може лесно да бъде променено и че Ципрас може да свика референдум дали Гърция да остане във валутния съюз.

Основният разглеждан сценарий е удължаване на спасителната програма за Гърция с шест месеца и отпускане на 7,2 милиарда евро в близките дни.

"Блумбърг" съобщи, че част от депутатите от управляващата СИРИЗА, около 40 депутати, могат да не гласуват в подкрепа на евентуално споразумение с кредиторите.

Същевременно не спират прогнозите и анализите какво би станало, ако не бъде постигнато спразумение между Атина и кредиторите.

Няма друга дума, която да предизвиква толкова страсти в медиите, както Grexit – съставена от английските думички "Greece" (Гърция) и "exit" (изход), т.е. възможното излизане на Гърция от единния валутен съюз. Но окончателното решение за това трябва да се вземе от гърците. Страната трябва доброволно да се откаже от общата валута, сключвайки договор за Grexit, пише Николас Мартин, от "Дойче Веле". 

Предварително едва ли могат да бъдат изчислени всички възможни последици от една подобна постъпка, но все пак могат да се направят някои предположения как тя ще се отрази на Гърция, Германия и целия ЕС.

Страхувайки се от банкрут, гърците вече теглят ежедневно от своите сметки стотици милиони евро и ги съхраняват в домовете си или ги прехвърлят в банки в чужбина. 

През април 2015 г. влоговете на частни лица и компании достигнаха най-ниското си равнище от септември 2004 г. Въпреки това до момента по сметки в гръцките банки остават над 130 милиарда евро. 

Ако страната излезе от еврозоната, клиентите могат да започнат да щурмуват банковите клонове, за да спасят своите спестявания. 

При такъв вариант много бързо може да настъпи дефицит на наличните пари, което на свой ред може да доведе до крах на националните банки и дори на цялата система. За да се избегне подобно развитие на събитията, банките най-вероятно ще предпочетат да не отварят врати веднага след обявяването на Grexit. Също така правителството може да ограничи паричните операции – както налични, така и безналични – за да вземе под контрол движението на финансовите потоци.

Резкият, еднократен преход от евро към нова валута ще се превърне в най-радикалния вариант на Grexit. 

Гръцката централна банка може да започне да печата драхми вместо единната европейска валута. 

Но експертите смятат, че, ако страната наистина реши да се откаже от еврото, този процес ще бъде постепенен, с паралелно въвеждане на нова валута.

Но независимо от това по какъв начин ще се случи преходът, едно е ясно: новите пари ще бъдат значително по-евтини спрямо еврото. Експертите предполагат, че спадът на курса ще бъде между 30-50%. Следователно Гърция ще стане особено привлекателна за чуждестранните туристи – цените, преизчислени в евро, ще спаднат значително, което ще бъде от полза за туристическия отрасъл. Търсенето на поевтинели гръцки продукти също може да нарасне и да помогне на местните производители. Но медалът има и друга страна: стоките и услугите, които ще внася Гърция ще поскъпнат рязко. Също така значително ще нарасне и без това големият външен дълг на страната.

Банкрутът също така би означавал, че Гърция вече няма да получи нови кредити заради неспособността си да обслужва своя държавен дълг.

Главните пострадали ще се окажат обикновените гръцки граждани.

Гръцкото правителство е принудено да свие финансирането на инфраструктурата, здравеопазването, обществения транспорт и образованието, за да има възможност и занапред да плаща на държавните служители.

Всяка информации за хода на преговорите с Гърция моментално се отразява на европейските борсови показатели. Положителните новини предизвикват ръст на котировките, отрицателните – мигновен спад.

Но все пак за ЕС от решаващо значение ще бъде това как се развива ситуацията в останалите кризисни страни – Португалия, Испания и Италия. Към момента техните икономически показатели са добри и инвеститорите купуват техните държавни облигации въпреки безпокойството по повод на Гърция. Това означава, че в тези страни влизат пари отвън и те не се нуждаят от помощта на ЕС.

Ако Гърция обяви банкрут и напусне еврозоната, това може да добави несигурност сред инвеститорите и те да престанат да влагат пари в други кризисни държави. И икономическата криза в Европа отново може да започне отначало. За да не се изпраща подобен политически сигнал и да се предотвратят свързаните с това загуби, европейските политици ще се постараят да намерят решение, което да им позволи в последния момент да предотвратят Grexit.