Турция под ръководството на президента Реджеп Ердоган през 2016 г. ще остане едно от най-големите предизвикателства за Европа, бореща се с кризата с миграцията, както и за всички играчи в Близкия изток, сражаващи се срещу „Ислямска държава”, пише Майкъл Голдфарб в „Политико”.

Журналистът отбелязва, че през изминалата година около 800 хиляди души са дошли в ЕС през Турция. През ноември европейските лидери се споразумяха да се отпуснат три милиарда евро за Анкара, за да урегулира притока на бежанци от Сирия - страната, на територията, на която активно действат терористи.

В същото време правителството на Ердоган продължава военната си кампания срещу турските кюрди - през декември, армията обсади големи градове в „сърцето на Кюрдистан” - най-югоизточната част на Турция, под предлог борба с Кюрдската работническа партия.

Тактиката на правителството обаче по-скоро напомня на масовите репресии, смята Голдфарб.

Беше обсаден град Джизре с население от повече от сто хиляди души. Жителите бяха принудени да се крият в продължение на повече от десет дни, докато армията стреляше. „Изглежда, правителството е обявило война на народа на Джизре”, обяви Би Би Си.

Граничният град Джизре стои на брега на река Тигър, от другата страна на моста над реката се вижда Сирия.

Ако борбата с „Ислямска държава” е „борбата на нашето поколение”, както казва Дейвид Камерън, тогава защо лидерите толерират турското правителство, което води война срещу народа, успешно сражаващ се с бойците на „Ислямска държава, недоумява Голдфарб.

Западната антитерористична коалиция не успя да доразвие успеха на кюрдите, а бойците на „Даеш” стигнаха нефтените полета на Ирак най-вече заради войната на Ердоган с ПКК, смята анализаторът. Действията на турското правителство пречат на единната позиция срещу ислямистите.

В допълнение, турският лидер наскоро нареди на войските си да влязат в Ирак без покана от иракските власти, заради което президентът на САЩ Барак Обама публично призова Анкара да „освободи напрежението”, но на думите му не беше обърнато внимание.

Но всичко това бледнее в сравнение с решението на Анкара да свали руския бомбардировач Су-24. Ако се случи нов инцидент, а такава възможност не може да се отхвърли, и Русия реши да отговори на Анкара? Какво ще се случи?

Турция е член на НАТО и в отговор на действията на Москва алиансът може да приложи правилото за „колективна защита”. Ще обяви ли тогава НАТО война на Русия?, пита Голдфарб в „Политико“ и подчертава, че отговорът на този въпрос изглежда неясен за повечето лидери на страните в НАТО.