Кристоф Хаселбах, Дойче Веле

Досега на Запад се смяташе, че Ким Чен-Ун никога не би повел война. Повечето политици и експерти застъпваха мнението, че Ким си прави следната сметка: самото наличие на атомни оръжия ще подсилии позициите ми и ще гарантира политическото ми оцеляване.

Това ли е тайният план на Ким?

Междувременно обаче се появи и едно ново предположение. Пределно ясно е, че Ким няма да нападне САЩ, тъй като това неминуемо ще доведе до унищожителен ответен удар. Дали в такъв случай Ким не крои планове да изтласка САЩ в ролята на пасивен наблюдател, за да превземе Южна Корея?
Томас Райт, експерт по сигурността от вашингтонския Институт "Брукингс", казва в тази връзка следното: „Амбициите на Ким изглежда се простират по-надалеч от политическото му оцеляване. Той е един млад човек, който вярва, че ще остане власт още поне 40 години. И очевидно смята, че ракетите с далечен обсег ще променят из основи съотношението на силите в региона, принуждавайки САЩ да се изтеглят от Южна Корея. Не е изключено да се окаже прав", казва Райт.
Бившият американски посланик Кристофър Хил, който в периода между 2005 и 2009 година беше и специален пратеник за преговорите с Пхенян, изказа още в началото на юли сходно предположение: че режимът в Северна Корея навярно се надява да убеди Вашингтон да не изпълнява съюзническите си задължения спрямо Южна Корея. Според Хил, севернокорейците вярват, че ако успеят да накарат Вашингтон да остане извън играта, ще могат да обединят полуострова както намерят за добре. 

Дори и да нямаше атомно оръжие, Пхенян разполага с достатъчно възможности за евентуална инвазия в Южна Корея, казва още Хил и пояснява: „Като имаме предвид севернокорейските оръжия, които се намират точно по фронтовата линия, като имаме предвид техните химически и биологически оръжия, техните 14 000 артилерийски оръдия, насочени директно срещу южнокорейското цивилно население, няма как да повярваме, че това са въоръжени сили, които имат за цел единствено да се отбраняват".
Когато Китай и Русия призоваха САЩ да прекратят съвместните си военни маневри с Южна Корея, а в замяна на това Северна Корея да замрази своята ракетна и атомна програма, постоянната представителка на САЩ в ООН Ники Хейли нарече апела им „нахален". Президентът Тръмп също вече потвърди, че САЩ стоят зад съюзническите си задължения към Южна Корея и Япония. И заплаши Северна Корея с "огън и жупел".
Но Ким Чен-Ун очевидно е доловил съвсем други послания. Само два дни преди да бъде уволнен, бившият съветник на Тръмп Стив Банън даде интервю за списание "The American Prospect", в което се обяви за изтегляне на разположените в Южна Корея близо 30 000 американски войници, ако Пхенян замрази своята атомна програма и допусне в страната независими контрольори.

Има ли изход?

Банън вече го няма, но Томас Райт смята, че новият курс на Тръмп „Америка преди всичко" се вписва много добре в сметките на Ким: „Именно заради този външнополитически курс на САЩ можем да изхождаме от предположението, че те няма да рискуват своята собствена сигурност заради сигурността на съюзниците си. Времената на Студената война, когато САЩ едва ли не бяха готови да пожертват Ню Йорк, за да спасят Западен Берлин или Париж, отдавна вече отминаха", казва експертът. Според него САЩ дори трябва да засилят военния си ангажимент в региона, защото ако Вашингтон допусне да бъде въвлечен в пазарлъци, последиците за цяла Североизточна Азия ще са катастрофални: „Опасността от нова корейска война ще нарасне значително. Япония и Южна Корея ще станат атомни сили, а Северна Корея навярно ще се опита да заобиколи споразумението и ще продължи да развива атомната си програма, за да може да отблъсне евентуална американска подкрепа за Япония и Южна Корея", посочва Райт.
Постоянната представителка на САЩ в ООН Ники Хейли заяви в началото на тази седмица, че Северна Корея си проси война. "Не", казва германският експерт за ООН Андреас Цумах, "Пхенян си проси не война, а признание от страна на Вашингтон". Според Цумах, мнозина в ООН смятат, че поведението на предишния американски президент Обама спрямо Иран би могло да послужи като модел за решаване на кризата с Пхенян. След 30 години на санкции и пълна изолация, през 2014 правителството на Обама поде първо тайни, а после и явни преговори за прекратяване на иранската атомна програма, които в крайна сметка се увенчаха с успех. По същия начин, според Цумах, би трябвало да действа и Тръмп в конфликта със Северна Корея.