След като преминаха през свои собствени кризисни ситуации, Естония, Латвия и Литва възприеха твърда линия. 

Освен това техните народи трябва да се справят само с малка част от заплатите и пенсиите на гърците, коментира в свой анализ ДПА.

Гърция няма да може да разчита на никакво съчувствие от балтийските държави в спора за решаване на дълговата си криза. Литовската президентка Далия Грибаускайте каза нещата в прав текст: "Времето за парти за сметка на другите вече свърши за Гърция".

Естонският премиер Таави Рийвас също втвърди тона. "Реформите в Гърция остават неизбежни".

Но гръцкото "не" на референдума, предлагащ икономически реформи, вбеси Естония, Латвия и Литва - страни, които трябваше да взимат някои трудни политически решения и да понесат големи жертви, за да преодолеят икономическите си трудности. Останало им е съвсем малко състрадание към Гърция.

Точно като Гърция, балтийските страни трябваше да предприемат болезнени реформи, за да сложат ред в бюджетите си при финансовите кризи. 

"Взехме редица предизвикателни и строги мерки и бързо приведохме финансите си отново в ред", разказва латвийският финансов министър Янис Рейрс. В края на 2008 година страната му бе на ръба на фалит. Оттогава държавният сектор бе орязан с 30%.

Само че бе платена висока цена - и бе понесена най-вече от хората, които пострадаха от драстични загуби на доходи, масови уволнения в държавния сектор, вдигане на данъците и съкращения на социалните придобивки.

В резултат на тежките мерки на икономии през 2009 и 2010 година трите балтийски държави със своите 7 милиона души население трябваше да се борят с най-дълбоката рецесия и най-високата безработица от всички страни членки на Европейския съюз.

За разлика от ситуацията в Гърция обаче сред народа едва се долавяха някакви шумни протести. 

До ден днешен балтийските страни страдат от последиците от емиграцията. И въпреки възобновеното нарастване на икономиката равнището на благоденствие остава под отчитаното в другите страни от еврозоната. Реалният брутен вътрешен продукт на глава от населението е едва 50% от средното за валутния съюз.

"За страна като Естония гръцката криза е по-проблемна, отколкото за Германия", каза неотдавна естонският президент Тоомас Хендрик Илвес в интервю за германския в. "Цайт". 

Два пъти вече парламентът в Талин подкрепи помощни пакети за Гърция, макар средният доход в Естония да е с 10% под гръцката минимална заплата.

Статистиката на ЕС сочи, че балтийските народи на практика трябва да се справят само с частица от това, което гърците получават като заплати и пенсии. Дори и със съкращенията, предприети от Атина, в това отношение не се е променило много.

За да изкарват прехраната си, на много хора в балтийския регион им се наложи да се хванат на втора работа, а пенсионерите сега зависят повече от подкрепата на роднините си. Опасността за пенсионерите да изпадат в бедност през 2013 година бе осезаемо по-висока, отколкото в Гърция, според статистиката на Евростат.

Обръгнали на кризи, балтийските държави са против по-нататъшни отстъпки за Гърция.

"Досега гръцкото правителство не е направило нищо друго, освен да вземе душата на икономиката", отбелязва латвийският финансов министър Рейрс. Без някакви "конкретни нови предложения от Гърция" Латвия няма да търси нови решения. Нов план за опрощаване на дълг, както Атина настоява, не стои като въпрос.

Сред обикновеното население солидарността с Гърция също е ограничена. Разговорите по улиците, писмата до вестниците и дебатите в интернет показват голяма доза разочарование и гняв към гърците. 

(БТА)