Той очерта общо взето оптимистична перспектива за икономическо възстановяване, но предупреди, че това не бива да води до самоуспокояване и че най-големите рискове са политически. По думите му наличието на допълнителни инструменти биха помогнали да спомогна за укрепване на основополагащи ценности, като правата на човека, независимостта на съдебната система и върховенството на закона, които попадат в центъра на вниманието в нови държави членки, сред които Унгария, Румъния и България.

В момента ЕК може да налага глоби на страни, за които се прецени, че са нарушили правото на ЕС - мярка, която често се смята за твърде лека, - или да предприеме драконовската мярка за прекратяване на членството на съответната държава, посочи Барозу. Той предложи рамка, обвързана с установени стандарти и поставена под контрола на ЕК, предназначена за ситуации, при които има сериозен системен риск за върховенството на закона.

"Това не означава, че се ограничава националната демокрация или суверенитетът, но наистина имаме нужда от строг европейски механизъм, за да повлияваме върху ситуацията, когато са заплашени основни общи принципи", заяви той.

Барозу също така изрази намерение да предложи идеи, насочени към "задълбочаване на институционалната структура" с цел да се хармонизират икономиките в ЕС - процес, който би изисквал промени в договорите на общността - преди следващите избори в ЕС догодина.

Председателят на ЕК призова Европейския съюз да укрепи своето все още крехко икономическо възстановяване, въпреки че изплуването от кризата намалява натиска за действия, и предупреди, че най-големият риск пред съюза е евентуален политически катаклизъм.