Самир казва, че за последен път е видял сина си през февруари (от текста не става ясно дали миналата и тази година).

Той допълва, че не е имал причини да се притеснява от нещо, но в един момент при него дошли от полицията и взели проби от ДНК от следи на сина му. Тогава казали на Самир, че синът му е издирван във връзка с извършения от Хизбулла атентат в България, при който са загинали петима израелски туристи, българският им шофьор и човекът, който е носел експлозивите. 

"Не можех да допусна, че това се случва" казва Самир в първото си интервю, откакто през юли беше съобщено, че синът му има връзка с атентата. "Бях шокиран". 

По телефона бащата казва, че е разпознал сина си на снимките от българското МВР и американското ФБР. Той оказал съдействие на полицията, осъжда тероризма и не може да си отговори на въпроса защо синът му се е замесил в това: "Защо някой, който има ясно и добро бъдеще, ще иска да си провали живота?". 

Самир не вярва, че синът му е свързан с Хизбула и с атентата. "Има някаква грешка в този случай", казва той. 

Обвинения не са повдигнати засега нито срещу Хасан, нито срещу втория заподозрян австралийският гражданин Мелиад Фарах. От "Нешънъл пост" припомнят, че българските власти искат да ги разпитат, но не могат да установят контакт с тях. Полицията предполага, че двамата са се върнали в Ливан след атентата, но има и твърдения, че може би се намират в Ивицата Газа. Самир казва, че не е разговарял със сина си от миналия месец. 

Едно от най-тежките терористични нападения, в съпричастност с което е обвинен канадец, вече има своите политически последствия, макар и не срещу извършителите, а срещу организаторите, пише "Нешънъл пост". Взривът на европейска земя подтикна ЕС да наложи санкции срещу Хизбула за тероризъм. 

Досега извън фрагментарната биография на Хасан имаше малко информация за живота му. Корените му са от Загдраия, Южен Ливан, където живее дядо му, който вече е над 90 г., а един негов роднина е бил кмет. 

"Това е едно малко селце", казва Хусеин Хаджхасан, който живее в Торонто и е чичо на заподозряния в тероризъм. 

Хусеин и братята му са родени и израсли в Бурж ел-Барайнех, южно предградие на Бейрут, където се намира пренаселен бежански лагер, издигнат, за да приюти палестинските бежанци, които напускат Галилея след създаването на Израел през 1948 г. 

Братята израстват, помагайки на баща си в неговия бизнес – производство на лед. След училище те разнасят ледени блокове по заведения в Бейрут. Най-старият, Хусеин, се скарва с баща си и отива да работи в бръснарски салон. Привлечен от западната култура, той решава да напусне Ливан. Един от клиентите му, който работи в канадското посолство, му дава идеята да емигрира. Той пристига в Торонто през 1974 г. и започва работа като барман в хотел Роял Йорк. 

Когато в Ливан избухва гражданската война, Бурж ел-Барайнех става сцена на тежки боеве, особено около палестинския бежански лагер. Самир казва, че престрелките, бомбардировките и убийствата стават всекидневие. Тогава Хусеин урежда братята му Самир и Набил да пристигнат също в Канада. "Те искаха да дойдат тук и да останат, да се измъкнат от всичко това. Помогнах им. Но те решиха да се установят във Ванкувър. Бях разочарован", казва Хусеин.

Привикнал на упорит труд, Самир става собственик на Роял Карпет и върти бизнес вече 20 години. Хасан се ражда през 1988 г. Посещава начално училище в Бърнаби и става натурализиран канадски гражданин. "Беше много добро момче, интелигентно, всички го обичаха".

През 90-те години на миналия век Ванкувър е средище за активисти на Хизбула. ФБР провежда там операция Димна завеса за разкриване на нелегална мрежа, която купува материали за Хизбула в Канада с пари, изкарани от престъпен бизнес в САЩ – измами и контрабанда на цигари. ФБР повдига обвинения срещу замесените в мрежата хора през 2000 г. Двама от тях – Хасан Дбук и зет му Али Амхаз - са обвинени, че действат от Британска Колумбия и канадската тайна разузнавателна служба подслушва телефоните им.

"Познавам Али Амхаз", признава в интервюто Самир, но отдавна не поддържали връзка. "Държа се настрана от такива хора. Не искаме да ни приравняват с тях, достатъчно е това, което става по света". Хасан се връща в Ливан с майка си, когато е на 12 г. Самир не обяснява защо са се разделили. Но продължава да вижда сина си, когато пътува до родината си.

Въпреки че е прекарал само пет години в Канада, Хасан се сдобива с канадско поданство и паспорт. Българските власти твърдят, че паспортът е бил използван за влизане в страната на 28 юни 2012 г. След това Хасан изглежда започва да използва фалшива шофьорска книжка, според която е Ралф Уилям Рико, жител на Гранд Рапидс, щата Мичиган. Макар да е с очила и дълга коса на снимката на фалшивия документ, това определено е Хасан. Докато за австралиецът Фарах се предполага, че е сглобил взривното устройство, Хасан е заподозрян в организирането на логистиката за атентата: намиране на квартира за екипа, уреждане на пътуванията, твърдят българските власти.

През трите седмици преди атентата следите на Хасан и Фарах са засечени в няколко града в България около Бургас, където беше извършен атентатът. Те са използвали хотели, в които са показвали фалшиви документи, били са видени и в Русе, близо до румънската граница, пише изданието.

През това време от Държавния департамент на САЩ засичат активизиране на терористичните операции на Иран и Хизбула, планиране на атентати в Европа, Югоизточна Азия и Африка: "Такава оперативна активност не бяхме виждали от 90-те години на миналия век", казва високопоставен американски служител.

Притиснат заради ядрената си програма, Иран започва тайна война и се обръща към Хизбула за нападения срещу израелски туристи.

Българското черноморско крайбрежие е популярно сред тях, а и представлява т. нар. лесна мишена. Така се оформя планът за атентата, който е бомбата да бъде поставена в багажното отделение на автобуса и да бъде взривена в движение. Но нещо се обърква, незнайно какво, и взривното устройство избухва преди пътниците да се качат в автобуса. Българските власти предполагат, че канадецът е взривил бомбата дистанционно.

Самир няма обяснение как синът му е стигнал до участие в терористичен акт, довел до смъртта на 7 души. Но допуска, че има грешка: "Всеки е невинен до доказване на противното". А брат му Хусеин се чуди дали не става дума за объркана самоличност. И осъжда напълно терористичния акт в Сарафово: "Не зная кой го е направил, няма значение, дали е извършено на европейска или на канадска земя, по никакъв начин не мога да приема такива действия. Правя каквото мога, за да помогна на властите", казва той пред в. "Нешънъл пост".