Тончо Краевски, bulgariaanalytica.org

„Трябва да сме внимателни и да не придаваме на това избавление значението на победа. Войните не се печелят с евакуации.“
Уинстън Чърчил, в речта си след спасявенето на британската армия при Дюнкърк, 4 юни, 1940 г.
 
Член 50 от ДЕС е активиран, Великобритания и ЕС навлизат в същинската фаза на преговорите за Брекзит и се готвят да напишат нова страница в историята на международните отношения. Каквото и да се случи на тези преговори, то ще влезе в учебниците, защото няма друг такъв прецедент в историята. И за двете страни това е огромен трус, управлението на който е въпрос на политическо оцеляване. Тереза Мей се опитва да стъпи на краката си след слабо и компрометиращо представяне на изборите, които сама свика, за да си осигури по-силна подкрепа. За ръководител на преговорите тя назначи Дейвид Дейвис, който вече за втори път се среща с представителя на ЕК, Мишел Барние – и двамата са опитни кариерни политици.
 
Назначението на Дейвис не е случайно. Заслужава отбелязване, че двамата с Барние всъщност добре се познават; двамата са били министри на европейските въпроси, сътветно във Великобритания и Франция по времето на Джон Мейджър и Жак Ширак, което означава че многократно са се срещали и са преговаряли заедно на съвети на министрите в Брюксел. Дейвис предизвика известен фурор като се появи без никакви записки и помощни материали на преговорите и остави началното впечатление, че британците са неподготвени. Барние арогатно му подари планинарска щека (бастун), защото както беше казал преди срещата „пътят към Брекзит ще е стръмен и каменист”. Дейвис не му остана длъжен и му подари рядко издание на книга за планинарство, намеквайки че на каквато и игра да ги предизвиква Барние, британците вече имат учебник по нея.
 
Отвъд размяната на заядливи любезности, има сериозна дипломатическа схватка. Британците имаха едно искане – паралелно с преговорите за самото излизане, да се започнат преговори за търговско споразумение след Брекзит. Това искане не беше удовлетворено и Мишел Барние постави три приоритета, по които трябва да се постигне достатъчен напредък, за да започнат въобще разговори за търговия – паричната компенсация, която Великобритания дължи на Съюза, статута на европейските граждани в Кралството и статута на северноирландската граница. Дейвис бе принуден да приеме отлагането на търговските преговори, с което позволи първата точка да се запише на сметката на ЕС. Всеки от трите приоритета на Барние обаче, може да се превърне в непреодолима пречка за продължаването на преговорите.
 
Исканията на Брюксел
 
Спекулираната сума от 36-40 млрд. лири предизвика скандал в Лондон, където прессекретаря на премиера отрече да е чувал за такава цифра, а външния секретар Борис Джонсън каза, че европейците могат да си искат парите от арменския поп (горе-долу това значи израза “go whistle”), защото правно погледнато Великобритания нищо не дължи. По-рано, още преди изборите, Тереза Мей заяви, че предишни плащания на Великобритания към ЕС трябва да се вземат предвид ако ще се изчисляват компенсации по развода – там балансът на англичаните е отрицателен и в полза на ЕС от десетилетия.
 
Статутът на европейските граждани във Великобритания не е проблем по същество. Лондон обещава и има интерес да запази всичките им права. Тук сблъсъкът е за формалностите – кой ще защитава въпросните права? Барние иска те да останат под юрисдикцията на Съда в Люксембург, докато Дейвис настоява с това да се натовари британския съд. За Великобритания, да остави юрисдикцията на чужд съд на своя територия би било против логиката на Брекзит, докато Брюксел правилно отбелязва, че гражданите на ЕС имат разумното очакване да продължат да бъдат защитавани при същите условия, както когато са емигрирали. Говори се създаването на съвместен съдебен орган, но както отбеляза Джордж Озборн, това би било просто още един международен съд и съответно полускрит провал за правителството.
 
Най-сериозни изглеждат напреженията на ирландската граница. Ирландският премиер Лео Варадкар заяви, че няма да съдейства на британците да изградят „граница в която не вярваме”. Възстановяващата се от скорошна криза Ирландия ще бъде най-тежко ударената от Брекзит европейска страна, защото Великобритания купува 50% от нейния експорт. Предложението на Варадкар да се сложи границата в морето, тоест Северна Ирландия да остане де факто в митническия съюз и трудовия пазар, но изключена от еврофинансиране, веднага провокира гневна реакция от Демократическата Юнионистка Партия (настоящ коалиционен партньор на Торите). Коалицията на Тереза Мей с ДЮП особено дразни ирландското правителство и не спомага за разрешаване на проблема. Ако не се измисли решение, което да е задоволително за ирландците, това може да възобнови „Проблемите” от 80-те и 90-те, пробуждайки задрямалия ирландски национализъм. По-младите политици като Лео Варадкар и неговия външен министър Саймън Ковни вече не се притесняват от националистическа реторика, като Ковни дори преди време стана автор на инфраструктурен план, който третира целия остров като една държава. Ирландия се намира в отлична позиция да блокира продължаването на преговорите и вероятно ще се наложи Мей да прави отстъпки.
 
Умира ли Брекзит?
 
На фона на всички тези неразрешими проблеми и най-вече на фона на слабия изборен резултат на Тереза Мей, някои хора започват да поставят под съмнение дали Брекзит ще се случи. Тези съмнения идват главно от крайни брекзитъри, които съзират стремеж към самосаботаж в тромавите и неподготвени действия на правителството, което според тях е пълно с бивши римейнъри, сред които и самия премиер; и от друга страна от романтични римейнъри, които разчитат резултата от изборите като вот срещу Брекзит. Никой от тях не е прав обаче.
 
Тереза Мей, въпреки наистина преобладаващото мнозинство от римейнъри в кабинета, постави отявлени брекзитъри начело на най-ключовите за излизането ресори – външни работи (Борис Джонсън), международна търговия (Лиам Фокс) и (естествено) напускане на ЕС (Дейвид Дейвис).
 
Изборите пък, противно на това което самата Мей желаеше, така и не се превърнаха в квази-референдум за Брекзит. Въпросът за излизането потъна на дъното на разгорещени дебати за вътрешна политика, здравеопазване, социални разходи и образование. Лейбъристите написаха уклончив манифест и все още увъртат каква е позицията им за ЕС, защото Корбин дълбоко в себе си е старомоден антиглобален социалист, но половината от партията му и две трети от избирателите му са проевропейски настроени. Така двете най-големи партии – Консерватори и Лейбъристи отново се оказаха вътрешно, а не външно разделени от въпроса за Брекзит. Партиите, които опитаха да участват с ясна про- или анти-европейска платформа – Либерал-демократите, Шотландските националисти и ЮКИП претърпяха крушение и останаха маргинални. Оказва се, че колкото и да е отслабена Консервативната партия, консенсусът около Брекзит само е затвърден и няма никакви индикации, че хората са променили настроенията си.
 
Твърд или мек Брекзит?
 
Колкото по-ясно става, че Брекзит ще има, толкова по-неясно става как точно ще изглежда той. От една страна има много фактори, които биха могли да провалят преговорите. Такъв фактор е например е границата с Ирландия. Друг фактор са високите очаквания на хората, които стесняват неимоверно полето за компромис – все още не е ясно как британското правителство ще плати и пени на Брюксел без това да предизвика вълна от недоволство; на средния британец, 36 млрд лири звучат като репарации за война, която Великобритания не е водила, нито губила. На трето място, фактор за разваляне е мотото на Тереза Мей – „По-добре никаква сделка, отколкото лоша сделка.” От деня на референдума насам се говори, че ако двете страни не постигнат съгласие, Великобритания ще избере да търси просперитет чрез данъчна и регулаторна конкуренция с ЕС. Мишел Барние изрично посочи по време на среща с представители на Камарата на лордовете, че ако Великобритания направи подобно нещо, „това ще е краят”.
 
Мотото на Тереза Мей всъщност беше идеално за преговори, а вариантът да няма сделка всъщност имаше вероятност да се окаже по-добрият за Лондон. Резултатът от изборите обаче намали силата на този лост значително. В предишния парламент, Торите имаха комфортно мнозинство да прокарат данъчни и регулаторни реформи, които да превърнат Великобритания в данъчен рай и лесе-фер икономика на самия праг на Европейския съюз. С едва закрепено коалиционно мнозинство, използването на този коз сега може да се окаже далеч по-трудно. Междувременно, европейските държави и европейският бизнес не могат да си позволят докрай да следват хардлайнерите като Барние. Доклад на Делойт предвижда, че при твърд Брекзит и връщане към правилата на Световната търговска организация, това ще доведе до 18 000 съкратени работни места в германската автомобилна индустрия и ще я засегне по-лошо от кризата през 2008. Файненшъл Таймс твърди, че делегация на лондонското сити е посетила Франкфурт в средата на юли, с таен проект за частно споразумение в сферата на финансовите услуги, което да устои на потенциален твърд Брекзит. Мнозина европейски министри настояват пред Комисията да се намери вариант за запазване на връзките с Великобритания във фармацевтичната индустрия, където Острова е изключително напреднал. Принципните съображения и желанието на европейските хардлайнери Великобритания да бъде наказана, може да срещнат най-силен отпор именно отвътре.
 
Има ли Дейвид Дейвис тайна стратегия?
 
Както беше споменато в началото, Дейвис се яви на първия рунд преговори без записки и помощни материали. В комбинация с тежките правителствени трусове в Лондон, това бе разчетено от наблюдателите като липса на подготовка и хаос в редовете на британците. Тук трябва да се отвори важна скоба:
От изборите насам, макар че закрепи правителството чрез коалицията с ДЮП, Тереза Мей трудно намира почва под краката си. По всичко личи, че тя е загубила уважението на много от депутатите и е изпуснала края на дисциплината на своите министри. Почти всяка седмица се появяват вредни течове на информация от заседанията на кабинета. Хаосът в Уестминистър стига до там, че министри си противоречат в медиите. Вътрешния секретар, Амбър Руд написа в своя статия за Файненшъл Таймс, че Брекзит ще има преходен период на имплементация и движението на работници няма да спре веднага; малко по-късно нейния собствен заместник с ресор имиграция, Брандън Луис, заяви пред ВВС, че свободното движение на хора недвусмислено приключва през пролетта на 2019 година. Най-абсурдният момент дойде преди две седмици, когато Мей беше извън страната, оставяйки правителството в ръцете на финансовия секретар Филип Хамънд. Хамънд успя да произведе скандал почти веднага, казвайки в интервю пред френския Le Mond, че твърденията, че Великобритания се готви да участва в данъчна и регулаторна конкуренция с Европа не са верни и той си представя Острова като нещо „разпознаемо европейско”. С което финансовия секретар влезе в остро противоречие… със себе си. Под „твърденията”, че Великобритания ще се конкурира данъчно и регулаторно, той всъщност визира своите собствени твърдения, изложени в пространна реч през януари. Нещо повече – той компрометира позицията на страната в преговорите и мотото на Мей „по-добре никаква сделка, отколкото лоша сделка”. Освен разбира се на сюрреалистична неадекватност, много журналисти близки до партията отдават тези прояви на зараждаща се битка за лидерството, в която за основни участници се спрягат имената на Филип Хамънд, Борис Джонсън и… секретаря по Брекзит, Дейвид Дейвис.
 
И така, безличната и неподготвена изява на Дейвис при срещата с Барние беше разтълкувана като доказателство за хаоса в Уестминистър, за липсата на план и потенциално дори за умишлен саботаж срещу Тереза Мей. След като минаха няколко дни обаче, в Политико излезе интересен материал, в който бяха събрани мненията на много западноевропейски дипломати, някои пожелали анонимност, които предупреждават че британците всъщност имат стратегия и само симулират неподготвеност. „Не съществува такова нещо като неподготвен британски дипломат” – казва премиера на Малта, който поддържа тесни политически контакти с Острова. Някои дипломати допускат, че голяма част от неразбориите в Лондон са театър, а ако не – най-малкото се ползват като предлог за симулиране на неподготвеност и печелене на време. А истинската стратегия на Дейвид Дейвис е всъщност да преговаря отдолу нагоре, докато бавно компрометира европейските институции в очите на собствените им граждани и бизнес. Той може да протегне ръка към немската индустрия, която очевидно желае мек Брекзит, и да каже „ето, ние искаме да говорим за търговията и интересите на бизнеса, докато те само искат да си получат парите”. И това би било силен резервен план, ако Дейвис наистина го е предприел. Един потенциално тежък Брекзит няма да е края на Англия, но един бляскав и успешен Брекзит може да вземе работата на евробюрократите. Колкото и да говорят, че не желаят да наказват Великобритания, очевидно е, че за статуквото в Европейския съюз, един евентуален краткосрочен успех на Британия извън ЕС може да бъде смъртоносен. И тъй като сърцата на европейските бюрократи не могат да бъдат размекнати, а принципните им съображения – заобиколени, шансът на британците е да спечелят съюзници сред ключовите индустрии на континента и да изненадат Брюксел в гръб.
 
Правителството на Мей най-вероятно наистина не е стабилно. Парламентарното й мнозинство е отслабено. Но ако успее да запази мястото си и да изиграе останалите си карти правилно и навреме, тя има всички шансове да извади Великобритания без щети от Съюза. Великобритания има 120 милиарда евро търговски дефицит с ЕС и три пъти повече европейски граждани работят във Великобритания, отколкото британци – в Европа. Като икономика базирана на услугите и ритейла, тя не е зависима от единния пазар, както са държавите от вътрешността на континента. Това, което Великобритания трябва да направи е да избегне Брекзит, който ще й завърже ръцете да прави свои търговски споразумения и да налага конкурентни данъци и регулации. Самото реализиране на Брекзит не предлага нищо на британците, защото Брекзит е евакуация – както при Дюнкърк – в която най-високото постижение е да се отървеш без жертви. Но войната тепърва предстои – битката и конкуренцията в широкия свят ще бъде ожесточена и Брекзит само дава шанс на Острова да участва в това състезание, без да обещава успех.