Буквално часове след изненадващия вот на британците в полза на излизането от Европейския съю, европейските лидери взеха да припират за стартиране на процедурата. 

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер прикани Лондон да започне процедурата за напускане колкото се може по-скоро и напомни, че търговски преговори ще се водят с Лондон като трета страна, т.е. като (или когато) вече напуснала ЕС.

Шефът на европарламента Мартин Шулц дори обяви за скандално, че Камерън ще напусне поста си чак през октомври. 

Това бързане е обяснимо - Юнкер не изключи, че примерът на Великобритания с "Брекзит" може да бъде последван и от други държави-членки на Европейския съюз. Страхът от ефекта на доминото и бърз разпад на ЕС, или още по-лошо - от натиск за реформиране на ЕС в посока по-малко власт за Брюксел и повече самостоятелност на нациите, са основната причина иначе пословично мудната европейска бюрокрация да се опитва да "сръчка" Лондон за бързи действия.

Според обявеното от Брюксел излизането на Острова от Европейския съюз би трябвало да стане за не повече от 2 години, т.е. до средата на 2018 г. За да се стигне дотам обаче някой трябва да даде старт на процедурата. Стартът на клаузата по чл. 50 от приетия едва преди осем години Лисабонски договор трябва да бъде даден от съответната държава, която да уведоми ЕС за нейното желание за преустановяване на членството. 

Същият договор задължават след това ЕС да пробва да предоговори условията и да се опита да запази състава на блока. С други думи, има да се извърви дълъг път, обясняват експерти. 

Референдумът не задължава правно Лондон, като има и няколко начина, чрез които теоретично брекзит би могъл да бъде блокиран или дори избегнат. 

Тоест в този случай зависи единствено от Лондон да задвижи целия процес, след което молбата му става необратима и процедурата излиза от контрола му. Докато не се случи това обаче нито администрацията в Брюксел, нито останалите членове на ЕС биха могли да принудят Великобритания да ги уведоми, че иска чл. 50 да бъде активиран, нито да изхвърлят страната от съюза.

"Предстоят доста тежки преговори. Освен това, всяка част от този текст е заредена с много неясноти. Още първото изречение е, че: „Всяка държава може да реши да излезе от ЕС в съответствие със своите конституционни изисквания“. Какво ще се случва във Великобритания, за да се отговори на тези конституционни изисквания, както виждаме, е доста неясно", обясни в „Събота 150“ по „Хоризонт” експертът по право на ЕС доц. Юлия Захариева.

Процедурата предвижда Европейския съвет да даде насоки, а ЕС да договори и да сключи споразумение с държавата, която е нотифицирала своето желание да напусне. Споразумението се сключва от Съвета на ЕС и се изисква квалифицирано мнозинство от 72%. Изисква се 65% от гражданите на ЕС трябва да са зад това решение. Необходимо е и одобрение на ЕП.

При формирането на позициите на ЕС оттеглящата се държава не участва. Учредителните договори престават да действат на територията на оттеглящата се държава след влизането в сила на споразумението. Ако такова няма, то, две години след нотификацията, нормите на правото на ЕС продължават да действат върху територията на оттеглящата се държава. Предвидено е, че Европейския съвет, със съгласието на оттеглящата се държава, може да продължи този срок.

Всичко това не може да се случи още утре, както бързат т.нар. евролидери. Преговорите ще бъдат много тежки. Логично е да се очаква при тази ситуация британският премиер, който и да е той, да си осигури време за подготовка и да поиска гаранции за договаряне на нови търговски споразумения и преходен период, които няма да навредят сериозно на британската икономика - сферата на търговски отношения, статутът на чуждите граждани на страните от съюза и на британците в тези страни, трансграничните фирми или свободното движение през границите на Обединеното кралство не са обект на Лисабонския договор и прословутия чл. 50 в него.

Има и втори вариант, за който призова в петък консерваторът и евроскептик Джон Редууд. Той каза пред Би Би Си, че изобщо няма нужда да се активира Член 50. Просто трябва да се промени британското законодателство, като едностранно се денонсира Законът за европейските общности от 1972 г. и така страната прекрати задълженията и отговорностите си към ЕС. 

Лондон категорично показва предпочитания към първия вариант и дава да се разбере, че смята да приложи брекзита с отложен старт. Ако изобщо се стигне до брекзит след отрезвяването от емоцията.