Повечето от работниците са алкохолици, наркомани или престъпници. Жертвите са били набирани да работят в бизнес за пътни настилки на семейство Конърс, като впоследствие са били лишавани от храна, карани са да се къпят със студена вода и да спят в клетки за коне. Главите им са били  обръсвани, не получавали никакви пари за 19-часовия си работен ден шест пъти в седмицата, били са принуждавани да ходят по домовете на хората и да предлагат услугите на фирмата, когато не изпълнявали стандартните си задължения.

Един от робите е заплашен, че ако избяга, ще бъде убит. Според думите на друг пък животът в лагера за каравани е бил като в концентрационен лагер.

Робите били карани да стават в 05:30 часа, след което били принуждавани да извършват тежък физически труд, да чистят луксозните каравани на своите робовладелци, да мият колите и камионите на семейството.

Ако някой от работниците реши да се оплаче от условията на труд и живот, то той е бил бит от семейството - насинявали му очите, чупели ребра, наранявали са с остри предмети и пускали настървени кучета да го хапят. Някои дори били заплашвани с убийство, твърдят пред съда жертвите на семейство Конърс.