Либийският маршал Халифа Хафтар, чиито сили започнаха офанзива за превземане на столицата Триполи, е смятан за войнствен и стремящ се към властта в обхванатата от хаос богата петролна страна.

С бели коси, контрастиращи с черните му вежди и тънките мустаци, 75-годишният Хафтар се представя като "спасител" на Либия. Съперниците му обаче го обвиняват, че подклажда държавни преврати и иска да установи нова военна диктатура в Либия, пише Франс прес.

Силният човек на Киренайка и актьор в либийската криза, който не може да бъде пренебрегнат, той обвинява всичките си противници, че са "терористи" или "наемници".

Неразговорливият маршал, който води спорна политика, не пропуска случай да накара хората да говорят за него.

В четвъртък той започна поредната си военна операция, този път целяща превземане на Триполи, където се намира воденото от съперника му Файез ел Сарадж правителство на националното единство, признато от международната общност.

Хафтар през 2017 г. успя да завземе източния район след операция срещу големите джихадистки групи в големия източен град Бенгази.

Няколко офицери от източната част на страната се присъединяват към неговите паравоенни сили, самопровъзгласената "Либийска национална армия", която успя да поеме контрола над Бенгази.

За да утвърди статуса си на силен лидер, той обяви офанзива срещу Дерна, единственият град в Киренайка, който се изплъзваше от контрола му. В края на юни миналата година той обяви, че градът е освободен от радикалните групи.
През януари той започна операция за завоюване на богатата на петрол южна част на страната и превзе без боеве Себха, най-големия град в Южна Либия и район със значително петролно находище.

След като в продължение на две седмици беше в парижка болница, подхранвайки спекулациите за здравословното си състояние, като някои либийски медии дори го обявиха за мъртъв, през април 2018 г. маршалът влезе тържествено в Бенгази.

Родом от Киренайка, Халифа Хафтар излезе от сянката през 2011 г. в началото на въстанието срещу режима на Муамар Кадафи, в което той взе участие.

Четири десетилетия по-рано, този военен, обучен в бившия СССР, беше подкрепил военния преврат през 1969 г., с който беше свалена династията на Сенусите и Кадафи дойде на власт.

Той участва във войната между Либия и Чад (1978-1987 г.) като командващ подразделение, но беше заловен и затворен в Уади Дум, в ивицата Аузу, на границата с Чад. Тогава той е изоставен от Кадафи, който твърди, че генералът не е част от неговата армия.

Американците го освобождават от затвора по време на операция, която и до днес остава загадка, и му дават политическо убежище. В САЩ той се включва в движението на либийската опозиция.

Противниците му в Триполи държаха да му напомнят за този случай, кръщавайки контраофанзивата си, започната с цел да спре настъплението на Хафтар към столицата, "Уади Дум 2".

След повече от 20 години в изгнание Хафтар се завръща в Бенгази през март 2001 година. Малко след падането на Кадафи, убит през октомври 2011 г., около 150 офицери и подофицери го обявяват за началник на генералния щаб, номинация, която никога не беше потвърдена официално.

Според противниците си Хафтар дължи военните си успехи на необявената военна подкрепа на чужди държави, като ОАЕ, Египет, Франция и по-отскоро, на Саудитска Арабия.

Франция беше принудена да обяви смъртта на трима свои военни при катастрофа с хеликоптер в Либия, където те са водели разузнавателна мисия в близост до силите на Хафтар.

Присъствието им беше определено като "неприемлива намеса" от Сарадж, чието правителство се установи в Триполи през 2016 г. с подкрепата на ООН и на западни страни, включително Франция.

Но правителството на националното единство, подкрепяно от милициите от западната част на страната, не е признато от властите в Източна Либия, особено от избрания през 2014 г. парламент, който обяви Халифа Хафтар за легитимен и го произведе в маршал. 
 
БТА