"За България Македония все пак си остава чувствителна, щекотлива тема. Защото много българи все още емоционално не са преработили загубата на Македония. Това е родината на мнозина техни предци, люлката на религията им (Охрид), от там са много хора на изкуството и писатели. Красимир Каракачанов е един особено краен представител на непримиримите - и не случайно е шеф на ВМРО". Това заяви пред "Дойче веле" бившият зам.-посланик на Германия в София д-р Клаус Шрамайер. 

"При Каракачанов в дъното е неговата непримирима, антимакедонска нагласа. А какъв по-благоприятен терен може да има за това от общата история, около която се водят толкова тежки битки? Този интерес може да е успореден и с интереса на Москва, която от много време се опитва да осуети приемането на Скопие в НАТО и в ЕС. Впрочем, на Балканите роля винаги играят и материалните интереси, в случая - интересите на олигарсите. Това също е възможно. Досега олигарсите в Скопие можеха да правят каквото си искат, без да ги е грижа за Брюксел. Но стане ли Македония член на ЕС, нещата доста ще се усложнят. Изненадващото е, че през 1989 година той още не е усещал накъде отиват нещата. Което не говори за особена политическа прозорливост", коментира Шрамайер по повод вербуването на Каракачанов за агент на ДС. 

Според него, България няма никакъв интерес да блокира членството на Македония в ЕС. "София най-вече няма никакъв интерес да се противопоставя на Брюксел, на НАТО и на САЩ, които отдавна работят за присъединяването на Скопие (към НАТО и ЕС - бел.ред.). В интерес на България е освен това най-после да възцари мир в задния си двор и да отстрани разногласията със Скопие. Само при това условие страната ще може да играе полагащата ѝ се роля на южните Балкани. За да оцелее политически, Зоран Заев е длъжен да заложи всичко, за да влезе страната му най-сетне в НАТО и в ЕС. Той няма никакъв интерес да дразни София, дори и да му се иска да не предизвиква излишно своите (вътрешнополитически - бел.ред.) противници", казва бившият германски посланик у нас.

Александър Андреев, Борис Георгиевски, Дойче веле