"Легендите около личността на Йосип Броз Тито са безброй и са живи и до наши дни. Повечето от тях са свързани с това, че той успява дълго време да пази тайни около живота си. Например, маршал Толбухин не знае, че Тито е воювал срещу руснаците по време на Първата световна война в Карпатите като войник от армията на Австро-Унгария.

След това той е бил руски пленник, живял е дълго в СССР, а после става смъртен враг на Сталин. Но за българите образът на югославския диктатор може да бъде само един", коментира пред Bloomberg TV Bulgaria журналистът Николай Кръстев.

"Близо 100 000 са жертвите му, ако не броим тези, които са разселени, принудени да емигрират от Югославия. Това се случва в периода 1945-1946-та година", каза още той.

"Именно Тито води с Георги Димитров преговорите за създаването на балканската конфедерация, ние да влезем като част от нея, за да може да се реши македонския въпрос вътре в нашите държави. От една страна и заради това е Кървавата Коледа, когато са избити много българи в Македония, именно от хората на Тито. За съжаление един от водещите генерали в югославската партия и армия води разстрелването, унищожаването, разселването на хиляди българи", посочи Кръстев.

"Така на практика, в годините, когато в България се скандира "Сталин, Тито, Димитров", в Югославия се избиват хиляди българи. За нас не трябва да има никакво съмнение кой е Тито, какво прави за българите в Македония, неговите подчинени с каква ярост действат там", категоричен бе Кръстев.

Той все пак уточни, че в онези времена българинът реално не е знаел какво се е случило в Югославия и заради това дълго време през комунизма българите имаха добро отношение към Тито и неговата Югославия.

Журналистът посочи, че някои факти от живота на Йозип Броз стават известни едва 15 години след смъртта му. Така например има спорове кой е истинският му биологичен баща. Някои твърдят, че е незаконно роден син на принц от Хабсбургите.

Други издигат версията, че истинският Тито е бил подменен с британски разузнавач, но най-вероятно това е просто митология, смята Николай Кръстев. Той посочи, че така например Тито е хърватин, а не е сърбин, както си мислят повечето хора.

"Тито се превръща в един своеобразен феномен! От един от най-тачените в СССР комунисти, до враг на Сталин. Двамата играят един двубой, който продължава доста дълго време, почти до смъртта на Сталин!", подчерта експертът.

"Сталин, Тито и Димитров ги е свързвала общата работа в Коминтерна. Една от големите тайни е как точно е успял Тито да се пребори със своята опозиция и тази тайна излиза чак след смъртта му. А тайната е, че той е предал своите, предал ги е на съветските специални органи и те са прочистени. И това отваря пътя на Тито да заеме ръководната функция", подчерта Кръстев.

По думите му има много поводи за скъсването на отношенията на Тито със Сталин. Единият например е разговор през средата на септември 1944 година, когато югославския лидер отива в Москва за разговор със Сталин. Тогава съветският лидер предлага да се върне югославския крал в следвоенното развитие на Югославия. На това предложение Тито става гневен и репликира Сталин. А по това време Тито вече е лидер на Югославия и има самочуствие.