Вашингтон сипе сарказъм и подигравки по адрес на федералния канцлер Ангела Меркел и нейните усилия да уреди кризата в Украйна и проблема с гръцките дългове. Германците просто не са подготвени за подобни задачи и никога не са били през последните няколко десетилетия. Те не разполагат с подходящи кадри, нито пък имат опита, уменията и военния апарат, които биха им позволили да се превърнат в сериозен фактор на международната политика. Така започва коментар на Миодраг Шорич от „Дойче веле”

А това, че Ангела Меркел все пак прави някакви опити в тази насока, означава, че се е самозабравила. Горе-долу така се коментират във Вашингтон усилията на германската канцлерка да се справи едновременно с две кризи: заплахата от държавен банкрут на Гърция и умиротворяването на Източна Украйна, продължава материалът. Сарказмът и недоверието към Германия озадачават още повече на фона на това, че Америка няма свой верен съюзник в Европа. Навремето президентът Джордж Буш старши призова германците да поемат водещата роля в европейската външна политика. А сега, четвърт век по-късно, когато Берлин най-сетне поема повече отговорности, Вашингтон сипе безпощадни критики към Германия.

Атаките срещу Германия идват най-вече от американските привърженици на интервенционизма. Причините за това са няколко. Особено в конфликта с Москва, за американците беше твърде необичайно да видят, че водещата роля бе поета от Берлин, а не от Вашингтон. Германската канцлерка обаче съгласува всяка своя стъпка с европейските и американските си съюзници и чак след това действа. Така тя осуети възможността авторитарният руски президент да вбие клин сред западните съюзници.

Точно в тази насока бяха опасенията на някои свръхконсервативни вашингтонски кръгове: че Германия може да скъса със западните си съюзници, а в дългосрочен план да установи и трайно партньорство с Русия. Тук те явно съзират призрака от Рапало: става дума за сключения там след края на Първата световна война договор за нормализиране на отношенията между Съветска Русия и тогвашния Трети райх. Оттогава обаче са изминали почти 100 години, а и нищо в политиката на днешна Германия не дава основание да правим паралели с онзи договор. Германската канцлерка е категорична, че докато Русия продължава да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна, Москва не може да разчита на никакви партньорства със Запада.

Възможно е за това недоверие към Ангела Меркел да има съвсем различни причини: може би американците завиждат за това, че тя съумява да поддържа контакта с Путин, което очевидно не се удава на президента Обама. Или пък тайно се възхищават на германската канцлерка за това, че за разлика от техния президент, не очертава прибързано някакви "червени линии", които после също така бързо да изтрива по конюнктурни съображения. В Сирия например президентът Обама заплаши с военни мерки, ако армията на Асад използва химическо оръжие срещу бунтовниците. По-късно, когато там наистина беше употребено такова оръжие, Обама забрави обещанието си.

Политическият стил на германската канцлерка наистина е трудноразбираем, поне от американска гледна точка. Преди да предприеме каквото и да било действие, без значение дали става дума за Източна Украйна или за Гърция, Меркел го съгласува с партньорите си в ЕС, а това отнема дни, дори седмици. Във всеки случай - прекалено дълго, смятат във Вашингтон.

Америка обича простите решения. Меркел обаче не си пада по тях. Например в кризата с Гърция тя е категорично против опростяването на старите гръцки задължения, защото и други задлъжнели държави после могат да поискат същото. Германската канцлерка е и против доставките на оръжие за Украйна, защото знае, че това само би увеличило страданията на хората в Източна Украйна. А и Путин после би имал нов повод да разтвори още повече оръжейния си арсенал.

Преди американците да се възмущават от германската канцлерка, нека първо погледнат резултатите от собствената си външна политика: американците спечелиха своите битки в Афганистан, Ирак и Либия, но в крайна сметка загубиха цели войни.  Няма никаква гаранция, че Ангела Меркел ще постигне успех по отношение на Гърция или Украйна. Но е и в техен личен интерес да я подкрепят. Във всеки случай, тя с нищо не е заслужила сарказма и подигравките на онези във Вашингтон, които не са разбрали, че Студената война е приключила.