Европейският съюз е изправен пред най-голямата криза в историята си. Но и след извънредната среща на върха Брюксел няма отговор на въпроса, който вълнува всички в Европа: Как да се справим с бежанската криза, отбелязва Роберт Шварц в коментара си за "Дойче веле".

"Още една такава победа и сме загубени" - това са си помислили сигурно някои европейски политици, след като вътрешните министри от ЕС одобриха квотите за разпределяне на бежанците не единодушно, а с мнозинство. Вечните пазарлъци около приема на стотиците хиляди отчаяни хора, принудени да бягат от войната и мизерията в родните им страни, е срамно. Още повече, че изтъргуваните квоти са направо нищожни, като се има предвид, че само в Германия до края на годината се очаква да пристигнат стотици хиляди бежанци.

Това поредно единогласие в разногласието обезсили до такава степен възвишената европейска идея, че вече никой не знае какво би могло да се случи оттук нататък. Националните интереси не за първи път взривяват европейската солидарност. Примери за това са давали и Великобритания, и Франция, и Германия.

Този път европейският план срещна съпротивата на четири от новите страни членки, а начело на "лошите" застана унгарският премиер Виктор Орбан, който всъщност би трябвало да прегърне идеята за квотите, тъй като принципът за разпределяне на бежанците би облекчил значително страната му. Въпреки това обаче Орбан каза твърдо НЕ. Полша и балтийските републики също се противиха дълго срещу идеята, но в последния момент направиха завой и изведнъж се съюзиха с "добрите" в Евросъюза.

В квартета на "лошите", които гласуваха срещу квотите, са още Румъния, Словакия и Чехия. Румънският президент Клаус Йоханис пропусна големия шанс да се покаже като убеден европеец. За да опази крехкия вътрешен мир в Букурещ, той предпочете да се включи в дребнавата игра на румънските националисти. А словашкият премиер Роберт Фицо дори заяви, че ще обжалва решението за квотите пред Европейския съд. И неговият чешки колега се обяви твърдо против квотите, но даде да се разбере, че няма да подава жалба. В крайна сметка обаче Румъния и Чехия сигнализираха готовност да приемат решението за квотите. За разлика от Словакия, която продължава да държи на позицията си.

Един от аргументите на "лошите" е обаче правилен и Брюксел трябва най-сетне да го осъзнае: няма как да изискваш еднакви стандарти по отношение на бежанците, без преди това да си се погрижил за постигането на еднакво добър стандарт на живот в отделните европейски страни. Разликите между богатите и бедните държави в ЕС са огромни и се виждат с просто око - нищо, че на хартия живеем в общ дом. Накратко: ако старите страни членки на ЕС искат политиката им да бъде подкрепяна от всички държави в Общността, те трябва да вземат присърце не само потребностите на собственото си население, но и проблемите на обикновените хора в новите страни членки.

Още гръцкият срив разклати силно европейската конструкция. А актуалната криза с бежанците я тласка все по-близо до пропастта. Би било абсолютно безотговорно, ако ЕС се съсредоточи единствено върху сигурността на външните граници и търсенето на решение за сирийската криза, а в същото време занемарява положението в собствения си дом. Последиците от подобна политика вече се виждат: все повече хора губят доверие в политическите елити, разочарованието и гневът обхващат все по-широки маси, популизмът и екстремизмът срещат все по-голямо одобрение. Последното нещо, от което се нуждаем в момента, е именно криза на демокрацията.

"Ще се справим", казва канцлерката Меркел в опит да мотивира партньорите си. Само че май никой не знае как точно да стане това. Още по-малко пък след тази извънредна среща на върха, която не намери адекватно решение на кризата с бежанците. Европейският хаос продължава. И навлиза в съвсем нова фаза.