Дойче веле: Турция на прага на диктатура?

Даниел Хайнрих, Дойче веле

Кемал Киличдароглу го казва в прав текст: според лидера на Републиканската народна партия, която е най-голямата опозиционна сила в Турция, въвеждането на президентска система на управление би било равносилно на "диктатура". Защото преобразяването на Турция от парламентарна демокрация в президентска република би направило могъщия мъж начело на държавата още по-могъщ. От опита за преврат насам Ердоган управлява с укази, които към момента все още се нуждаят от одобрението на парламента. Ако обаче Турция стане президентска република, този контрол от страна на парламента ще отпадне.

Какво предстои?

Освен това държавният глава би се превърнал автоматично и в премиер. И така би бил отговорен за назначаването и отстраняването на всички свои заместници и министри. Ще отпадне и формалната независимост на президента, която досега е неразделна част от политическата система на страната. Макар че в случая с Ердоган тази независимост е и бездруго спорна: турският президент официално не е член на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), но това не му пречи да я подкрепя съвсем открито. Съответно голяма е и подкрепата за реформата в редиците на управляващата партия. Мехмет Шимшек от ПСР, който е зам.-премиер на Турция, изобщо не е притеснен от обстоятелството, че в такъв случай властта ще се концентрира в ръцете на един-единствен човек. Според Шимшек, въвеждането на президентска система на управление би донесло само положителни промени: "От една страна изпълнителната власт ще бъде подсилена, защото президентът ще може да управлява страната в продължение на пет години, независимо от парламентарната разпокъсаност. От друга страна правилото за 10-те процента, които са нужни за влизане в парламента, би могло да бъде премахнато и така в парламента да имаме представители на всички групи от населението", казва Шимшек.

Но колкото и въодушевени да са в ПСР, приемането на реформата не зависи само от тях. Управляващата партия не може да я прокара сама, тъй като няма достатъчно места в парламента. А прокюрдската Народна демократична партия, както и кемалистката Републиканската народна партия са твърдо против въвеждането на президентска система на управление.

Кристоф Рам, експерт по турските въпроси и преподавател в университета в Берн, посочва в тази връзка, че за да прокара реформата, ПСР се нуждае поне неофициално от съюз с дяснонационалистическата Партия на националното действие. "И двете формации се застъпват за един изолационистичен и дяснонационалистически курс. В момента зад кулисите се водят интензивни преговори, а една от обсъжданите теми е връщането на смъртното наказание", казва Рам.

"Началото на края на 140-годишната парламентарна традиция"

Отсега е ясно, че и при съюз с дяснонационалистическата Партия на националното действие ПСР не може да постигне нужното мнозинство от две трети. Но пък с нейните гласове управляващата партия би могла да насрочи референдум по въпроса за въвеждането на президентска система на управление.
Лидерът на Републиканската народна партия Кемал Киличдароглу гледа с тревога към предстоящите седмици. Според него самото внасяне на въпросното предложение в парламента вече означава началото на края на 140-годишната парламентарна традиция в Турция.