Примирието в Източна Украйна може да се провали всеки момент, предупреждават експерти, цитирани в руския печат.

Донбас прекара вчера първия си ден без война - както бе договорено в Минск на 12 февруари, по цялата фронтова линия влезе в сила спиране на огъня. Още е рано обаче да говорим за примирие, пише руският "Комерсант", сочейки сред основните причини ситуацията край град Дебалцево. 

Проруските сепаратисти заявиха, че няма да спазват спирането на огъня в този стратегически район, където според тях държат в обсада войски на Киев. Напрежението е толкова голямо, че лидерите на страните от "нормандската четворка" (Русия, Украйна, Германия и Франция) решиха днес отново да проведат консултации по телефона като вчера.

"Те акцентираха най-вече върху необходимостта страните строго да спазват спирането на огъня и да започнат изтегляне на тежките оръжия. Обсъдена бе трудната обстановка в района на Дебалцево и ролята на мисията на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) в контрола по спазването на тихия режим", посочва вестникът, като цитира съобщение на Кремъл.

"Дебалцево и спорът около него може да провалят бездруго нестабилното примирие, също както друго подобно примирие се провали заради боеве край летището в Донецк. Украйна нарича Дебалцево плацдарм, противоположната страна - "котел", и този различен прочит не е случаен", заявява пред "Комерсант" киевският политолог Дмитро Джангиров. 

Мнението му споделя и руският аналитик Алексей Макаркин, заявил пред "Новие известия", че дори да има ден-два тишина в Донбас, "ситуацията може да избухне всеки момент". 

Той припомня "цял куп нерешени технически и политически проблеми" около Минските споразумения, сред които "най-животрептящия" - украинските войски, обкръжени край Дебалцево. 

"С оглед буквата на минските договорености няма никаква яснота" дали тези сили "трябва да се предадат - или да останат? Всички тези въпроси ги няма черно на бяло", обяснява Макаркин. Военният експерт Виктор Мураховски, говорил пред "Ведомости", сравнява съдбата на украинците, обкръжени в Дебалцево, с минна заплаха за примирието. 

Според него, Киев явно смята да снабдява тези войски чрез международни наблюдатели и организации, тъй като бунтовниците очевидно са препречили пътищата към района и могат да обстрелват обиколните шосета с танкове, чието изтегляне не е предвидено в документите от Минск. 

Липсата на реален контрол и сигурни гаранции също застрашава минските споразумения, пише "Независимая газета". Формално това са задачи на ОССЕ, но досега нейни представители само регистрираха обстрели, без да посочват виновните. Ръководството на ОССЕ обясняваше, че мисията й в Донбас няма достатъчно гаранции за сигурността си в зоната на бойните действия, нито пълномощия да извършва разследвания. Това даваше на страните възможност взаимно да си прехвърлят вината. 

Сега ОССЕ заяви, че смята да изпрати повече наблюдатели, но в случай на провокации може да не успее да назове виновниците, уточнява всекидневникът.

Междувременно страните в конфликта продължават да си разменят удари, констатира "Московский комсомолец". Украинският президент Петро Порошенко отново заяви, че при провал на споразуменията е готов да обяви военно положение в цялата страна. А водачът на сепаратистите в Донецк Александър Захарченко съобщи, че тяхната Донецка народна република ще претендира за цялата Донецка област на Украйна, ако не получи фактическа независимост от Киев, се казва в материала.

"В момента никой не иска ескалация на конфликта. Не я иска Украйна, която просто не е в състояние да води бойни действия (при все че има доста желаещи да ги води). Не я иска Русия, не я иска Западът. Тъкмо така се стигна до преговорите и договореностите в Минск - от безизходица", казва Макаркин.

Новите мински споразумения са обречени на провал, тъй като " Владимир Путин явно не приема сериозно позицията на Западна Европа и процеса на мирно уреждане", по-специално "отказва да признае участието на руски военни и тежки оръжия в конфликта". Това заявява за "Ведомости" директорът на международния център за отбранителни изследвания в Естония Матю Брайза. 

Според експерта, Москва и сепаратистите вече тълкуват споразуменията съвсем различно от западните лидери. Путин ще склони да преговаря сериозно, едва след като Минск-2 се провали и на Русия бъдат наложени нови икономически санкции, смята наблюдателят.