26-годишната Рейхани Джабар бе екзекутирана в Иран заради убийството на мъж, който се е опитал да я изнасили. Тя беше обесена в затвор в Техеран, въпреки международната кампания с призив за отменяне на присъдата.

Джабар беше арестувана през 2007 г. за убийството на Мортеза Абдолали Сарбанди, бивш служител в министерството на разузнаването на Иран. Правозащитната организация „Хюмън райтс уоч” твърди, че обвиненията срещу нея са повдигнати след разследване с много пропуски.
Кампанията с призив за отменяне на екзекуцията започна миналия месец във Фейсбук и Туитър. Въпреки това, Джабари е била екзекутирана, след като нейните роднини не са получили съгласие от семейството на жертвата за отменяне на смъртната присъда.

Младата жена е оставила трогателно предсмъртно послание на майка си. Тя я помолила да се погрижи органите й да бъдат дарени, съобщава електронното издание „Слейт”.

Рейхани Джабари звучи доста спокойна на аудиозаписа, който направила за майка си през април. По всичко личало, че тя се е примирила със съдбата си, тъй като смъртната присъда, изпълнена преди дни, е произнесена преди цели пет години. Ирански активисти разпространиха превод на съобщението, което има тежест като последна воля на Джабари.

26-годишната жена беше обвинена в убийството на бивш офицер от разузнаването, който я повикал уж да го консултира за вътрешен дизайн. Той се опитал да я изнасили, а тя го намушкала с малко ножче, макар да отрича да го е убила. В последното си съобщение тя казва, че съдбата й е да умре независимо от всичко.

„В тази злокобна нощ аз трябваше да бъда убита. Моето тяло трябваше да бъде изхвърлено в някой ъгъл на града и след няколко дни полицията щеше да те повика в офиса на следователя да разпознаеш тялото ми и щеше да научиш, че съм била и изнасилена. Убиецът никога нямаше да бъде открит, защото нямаме тяхното богатство и власт. Щеше да се наложи да продължиш живота си в страдание и срам и след няколко години щеше да умреш от това страдание”, казва Рейхани на майка си.

„Но с този проклет удар историята се промени. Тялото ми не е захвърлено някъде, а в гробището на затвора „Елвин” и отдалечените му гробове, а сега в затвора, който е като гробище за мен Шар-е-Рей. Но се отдай на съдбата и не се оплаквай. Знаеш по-добре, че смъртта не е край на живота”, споделила още осъдената на смърт.

След това тя моли майка си за една последна услуга. „Още един път ще трябва да страдаш заради мен. Това е единственото нещо, за което, ако тръгнеш да молиш, няма да се разстроя, въпреки че съм ти казвала много пъти да не молиш да ме спасят от екзекуция”. Рейхани не желае органите й да бъдат погребани без полза.

„Не искам да изгния под земята. Не искам окото ми или младото ми сърце да се превърне в пепел. Помоли се нещата така да бъдат уредени, че веднага след обесването ми моето сърце, бъбрек, око, кости и всичко, което може да бъде трансплантирано, да бъде взето от тялото ми и да бъде дадено на някого, който се нуждае от тях като дар. Не искам получателят да знае името ми, да ми купува цветя и дори да се моли за мен”, настоявала жената.

По-нататък тя благодари на майка си за житейските уроци, но смята, че тя не е била права за някои неща. „Научих, че понякога трябва да се отвърне на удара”, казва тя и допълва: „Твоят опит е бил неправилен. Когато този инцидент се случи, поученията не ми помогнаха. Да бъда показана в съда ме направи да изглеждам като хладнокръвен убиец и безмилостен престъпник. Избухнах в сълзи. Не се молех. Не оплаквах себе си, защото имах доверие в закона”.

Тя споделя и разочарованието от страната си, която е възпитана да обича, и в която никой не я защитил, дори напротив – чувала най-вулгарни изрази по свой адрес. Затова тя решила да протестира, като обръснала красивата си коса. „Първия път, когато полицай ме удари заради маникюра ми, разбрах, че красотата не е нещо, което се търси в тази ера. Външната красота, красотата на мислите и желанията, красивото писане, красотата в погледа и дори красотата на един хубав глас. Скъпа майко, идеологията ми се промени и ти не си виновна за това”.

„Светът не ни обича. Не исках съдбата си. И сега я предавам в прегръдките на смъртта. Защото пред съда на Бог аз ще обвиня инспекторите, ще обвиня инспектор Шамлу, ще обвиня съдията, съдиите от Върховния съд, които ме биеха, когато се будех, и не спираха да ме тормозят. Пред съда на създателя аз ще обвиня д-р Фарванди, ще обвиня Касем Шабани и всички онези, които с лъжите и пренебрежението си ме объркаха и потъпкаха правата ми и не обръщаха внимание на факта, че понякога това, което се вижда, е различно от истината.

Скъпа, сърдечна Шоле, в другия свят аз и ти ще сме обвинителите и други – обвинените. Да видим какво иска господ. Искам да те прегърна, докато умирам”, завършва обръщението към майка си Рейхани.