Един интересен детайл предизвика внимание по време на пресконференцията днес на гръцкия премиер Алексис Ципрас и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той е първият държавен глава на Турция, който посещава Гърция от 65 години насам, предаде БТА. 

В изявлението си Ердоган акцентира на положението на мюсюлманската общност /Гърция отрича термина "турска"/ в Западна /Гръцка/ Тракия, чиито права по думите му системно се нарушават. Ердоган посочи за несправедливо и в разрез с правата на малцинствата това, че Атина забранява на избраните от общността мюфтии да изпълняват задълженията си, а на тяхно място назначава избрани от правителството мюфтии да служат в джамиите. Ердоган разкритикува Гърция и затова, че години наред се отлага строителството на джамия в Атина. 

На това място от изказването си Ердоган посочи за пример разбирателството с българския министър председател Бойко Борисов по въпросите по опазването на историческото и културно имущество на малцинствените общности в Турция и в България. 

"В Турция нямаме проблеми по отношение на християнските храмове. Българската православна общност в Истанбул притежава една уникална църква, известна като Желязната църква, която се намира недалеч от Патриаршията в квартал Балат. Ремонтът на църквата е към края си. На 7 януари 2018 г. заедно с Бойко Борисов, българския министър-председател, ще я открием тържествено заедно. Ремонтираме и манастира Сумела. Ние не се страхуваме от религиозните свободи, напротив, уважаваме ги. Хора, които се уповават на вярата, не се страхуват от религиозните свободи. Ние нямаме такива грижи. Елате заедно да разрешим проблемите на малцинството в Западна Тракия", заяви Ердоган. 

През първия ден от посещението на Ердоган в Атина, доминираха конфликтните проблеми, на първо място искането, което турският президент направи публично за ревизия или осъвременяване на Лозанския мирен договор, в светлината на защитата на правата на мюсюлманското /турско/ малцинство в Западна /Гръцка/ Тракия, който по думите му е остарял. 

"Лозанският договор /24 юли 1923 г./ не е споразумение само между Турция и Гърция, а обхваща 11 държави, между които са България, Великобритания, Франция, дори Япония фигурира там. В такъв случай само Егея ли включва то? Не включва ли и правата на малцинството в Западна Тракия. Към момента там живее 150-хилядно малцинство от мюсюлмани, турци, помаци. Техните права трябва да бъдат защитени от гръцкото правителство, за което настояваме", каза Ердоган. 

Гръцкият президент Павлопулос и премиерът Алексис Ципрас категорично и публично се обявиха не само против ревизиране на Лозанския договор, но дори и против идеята той да бъде предмет на дебати. Не може да има ревизия на Лозанския договор,заяви Ципрас. 

Това хвърли смут сред гръцките лидери и засенчи първия ден от визитата. Критиките на Ердоган към гръцкото правосъдие, че все още не е екстрадирало избягалите в тази страна гюленисти, замесени в осуетения опит за преврат, подсили тази атмосфера, въпреки че Ципрас предложи на Анкара да открият нова страница в двустранните отношения. 
По думите на Ердоган през 2017 г. е нараснал туристическият обмен, 800 хиляди турски граждани са посетили Гърция, а 600 хиляди гърци са посетили Турция, а също и ще бъдат реализирани съвместни транспортни и инфраструктурни проекти. 

"Това показва,че има сериозна основа за сътрудничество", посочи турският президент. 

Въпреки някои оптимистични прогнози, че визитата на Ердоган ще спомогне за предприемане на важни стъпки в развитието на двустранните отношения, това вероятно няма да стане много бързо. 

Социалните медии в Турция се задръстиха от подигравки по отношение на гръцкия президент Павлопулос,който на пресконференцията с Ердоган пред камерите изглеждаше доста притеснен, за разлика от госта Ердоган, който доминираше със самочувствието си. 

"Като наказано дете, което ще иска работа от Ердоган", са някои от коментарите в социалните медии. 

Визитата на Ердоган в Гърция продължава.