Европейската енергийна комисия публикува Стратегия за европейската енергийна сигурност."Целта на Стратегията е да ограничи потенциалните сривове от намаляване на доставките на руски газ в европейските страни, което е една от последиците на руско-украинската война", пише наблюдателят на сп. "Форбс" Пол Родерик Грегъри.

Така наречените, "газови стрес-тестове" на Европейската комисия са показали, че щетите от пълно спиране на вноса на руски газ или по-малко мащабни сривове по украинския транзитен коридор могат да бъдат неутрализирани, ако Европа предприеме координиран подход: свободна трансгранична продажба на природен газ, развиване на инфраструктурата, рационално съхраняване на запаси от горива и т.н.

Извънредни мерки могат да бъдат въведени само в случай, че се появи дефицит на предлагането на пазара.

"Ако Путин напълно или частично блокира доставките за Европа, неговите действия само ще ускорят прехода към други доставчици, алтернативни видове горива и нови пазари", пише Грегъри.

"Възможно е Путин да обрича на гибел руския топлоенергиен комплекс-опората на своя режим, защото Европа осъзна важността на алтернативните източници на доставки и енергия”, пише авторът.

Русия трудно би преживяла загубата на европейския газов пазар. Вместо печалба от 33 милиарда долара, "Газпром" ще трябва да понесе загуба от 25 милиарда. Ако акциите на "Газпром" се сринат, ще бъде трудно да бъде привлечено външно финансиране и ще се наложи да бъде субсидиран от държавния бюджет.

Според автора, Путин разбира, че води извънредно опасна война.

"Ако Европа реши да разобличи неговия блъф, той ще предприеме отчаяна кампания за нейното разединяване".

"Готовността на Европа да даде отпор на Русия, сплотена в общо начинание е най-важният изпит за европейския проект", твърди Гръгори.

Европа и САЩ могат да спрат агресията и експанзионизма на Путин веднъж завинаги, като го лишат от "енергийното" му оръжие.

"Да видим, кой ще издържи изпита. Путин е убеден, че Западът не е готов".

В ЕС вече се водят ожесточени спорове по повод решението на ЕС да бъде увеличен делът на енергията от възобновяеми източници до 27% и повишаване на енергийната ефективност до 30%.

Няколко страни, начело с Германия настояват тези показатели да станат задължителни, , а против е Великобритания.

От своя страна Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Румъния и България заявиха, че въвеждането на каквито и да било законови задължения в тази сфера са "нежелателни".

Предложението за диверсифициране на източниците на енергийни доставки и намаляване на зависимостта на региона, беше включено в дневния ред на ЕК след като ценовия конфликт доведе до спиране на доставките на руски газ към Украйна.

Препъникамък в дискусиите стана плана за обединяване на междудържавните енергосистеми.

"Независимо от геополитическите търкания с Русия, всички смятаха, че Путин няма да рискува газовите договори. Но сега това мислене се промени", коментира авторът.

"Тази зима е ключова, тя ще предопредели отношенията на Европа с Русия. Европа ще трябва да зачеркне стила на делови отношения с Москва, съществувал цели 50 години", смята Тиери Бро, аналитик в "Сосиете Женерал".

Европейските газохранилища са почти пълни. И все пак, по оценка на Института по енергийна икономика към Кьолнския университет, ако през ноември Русия въведе ембарго върху доставките на газ, най-зависимите страни-България, Естония, Финландия и Латвия ще пострадат още през първите три месеца.

ЕС предприема мерки, за да подобри европейската газова инфраструктура, от въпреки това по оценка на Оксфордския институт за енергийни изследвания, през 2030 година на Европа все още ще и трябват не по-малко от 100 милиарда кубически метра руски газ.