Европейската централна банка (ЕЦБ) отхвърля възможността за каквото и да е редуциране на гръцкия дълг чрез притежавани от банката облигации, срокът на падежите също няма да бъде удължаван. Това заяви Беноа Кьоре - член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от януари 2012 г., а преди това зам.-генерален директор на държавната хазна на Франция в интервю пред немското издание Die Welt, цитиран от Дневник. 

Становището дойде на фона на сериозни опасения в Брюксел за изхода от предсрочните избори в Атина, които ще се проведат на 25 януари. Водещата според социологическите проучвания крайнолява Сириза даде заявки, че при изборен успех на партията гръцкият дълг ще бъде отписан, а споразуменията с международните кредитори, измежду които е и ЕЦБ, предоговорени.

"Няма да нарушим забраната за парично финансиране на националните правителства по какъвто и да е начин. По този въпрос няма място за отстъпки и различни интерпретации", категоричен е Беноа Кьоре.

Днес рискът от разпространение на финансова несигурност от гръцките финансови пазари към други европейски страни е много по-нисък, а еврозоната е много по-стабилна, отколкото преди две години, оптимистичен е банкерът.

"Никой не говори сериозно за излизане на Гърция от еврозоната и никой се подготвя наистина за подобен сценарий. Гърция се нуждае от еврото и еврото се нуждае от Гърция", добавя той.

На въпрос как европейската финансова институция се отнася към предсрочните избори в Гърция Кьоре отговаря: "Те нямат каквото и да е влияние върху нас. Изборите не променят монетарната политика."

Въпреки това Кьоре предупреди, че бездействието на националните правителства и Европейската комисия увеличава натиска върху монетарната политика на ЕС. Той намекна за необходимостта националните правителства да реагират навреме и да изпълняват задълженията си, защото действията на ЕЦБ не биха могли да разрешат реалните проблеми на еврозоната:

"Най-добрата мотивация за реформи в ЕС са високите нива на структурна безработица, върху които монетарната политика не може да повлияе. В някои държави от еврозоната тя достига до 20-25%. Ако това не е достатъчен мотив да се вземат мерки, кое би могло да бъде?"

Кьоре коментира, че Европейската комисия основателно е разкритикувала страни като Италия, Франция и Белгия заради лошите им бюджетни показатели, но това не е достатъчно:

"Комисията обаче не предприе последващи мерки. Това повишава несигурността, защото никой не знае дали правилата се спазват в тяхната цялост или не."

В края на миналата година трите страни получиха отсрочка от три месеца, за да отговорят на очакванията на Брюксел и да вземат мерки за намаляването на бюджетните си дефицити до заложените в европейските изисквания. Дебат дали да последват санкции беше започнат, след като Брюксел установи, че проектобюджетите на страните за 2015 г. не зачитат правилата на Пакта за стабилност и растеж, според които дефицитът не трябва да надхвърля 3% от БВП на държавите членки, а дългът - 60%.

Забраната за пряко финансиране на национални правителства (чл. 123 от Договора за функциониране на ЕС) е необходима за ЕЦБ и не позволява банката да бъде командвана от министрите на финансите на държавите членки. Тя нямаше да бъде толкова важна, ако ЕС имаше обща фискална политика. Ако на ЕЦБ беше позволено да печата пари, това щеше да компрометира независимостта на банката, обясни Кьоре.

По думите на финансиста фискалната интеграция на ЕС ще улесни работата на ЕЦБ, но преди всичко трябва да се гарантира демократичната легитимност и адекватен парламентарен контрол.

Кьоре смята, че и в настоящата ситуация "еврото ще оцелее, но системата винаги ще бъде узязвима".

"Трябва да свикнем с мисълта, че в някоя от държавите членки винаги може да възникне криза, която да се разпространи към другите. Трябва ни обща икономическа политика, която да включва и изисквания за структурни реформи, ако искаме да имаме напредък", призовава Беноа Кьоре.