„Дяволска” подробност в Минското споразумение дава голямо предимство на руснаците. А това не бива да ни изненадва. Понеже позицията на Украйна е класическа в историята на международните отношения още от древността: тя е слаба. Това пише в своя анализ журналистът Найъл Фъргюсън във в. "Файненшъл таймс"

"Вие знаете, както и ние, че правото се обсъжда само между равните по сила, докато силните правят това, което могат, а слабите понасят това, което трябва." Така казали с хладна заплашителност атиняните на обречените мелосци в "История на Пелопонеската война" на Тукидид. Това е по същество отношението на руското правителство към украинците, Няма изгледи Русия и Украйна да постигнат вечен мир. Нито има изгледи Украйна да бъде разкъсана от руския президент Владимир Путин, както някога Чехословакия беше разкъсана от Хитлер с мълчаливото съгласие на Великобритания и Франция.”, смята той.

Стига толкова измислици. Минската сделка даже не беше официално споразумение, смятат някои участници; тя по-скоро е списък с неща за изпълнение, който може да (но може и да не) доведе до примирие в Източна Украйна. Въпреки че на нея присъстваха германският канцлер и президентите на Франция, Русия и Украйна, те не подписаха нищо. Документът беше договорен от представители на "контактната група", включваща Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Украйна и проруските отцепнически бунтовници, които се бият на изток.

В действителност тази стратегия (известна също като "двоумене") позволява както на Сирия, така и на Ирак да затънат в хаос. Източна Украйна усилено върви в същата посока. За съжаление, достатъчно хора на Запад лековерно ще приемат измислицата за Мира от Минск, позволявайки суровата реалност на място да бъде пренебрегната, подобно на уловката в документа, пише още в анализа.

Фъргюсън e на мнение, че президентът Петро Порошенко прави това, което трябва. „Ако той беше отхвърлил предложените в Минск условия, украинските войски в стратегически важния град Дебалцеве в Донецка област може би щяха да бъдат подложени на изтребление. Европейците щяха да го обвинят в неотстъпчивост. А се предполага, че управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард, която обяви в четвъртък допълнителна кредитна линия за Украйна на стойност 17,5 милиарда долара, едва ли щеше да е толкова отзивчива. В сряда Порошенко получи предложение, което не можеше да отхвърли: няма сделка в Минск, няма пари от МВФ.”

Все пак той знае, че - като се остави настрана чека - всичко, което е осигурил, са няколко дребни дипломатически точки, а не истинско прекратяване на огъня. Понеже няма ясна причина, поради която руснаците да бъдат по-склонни да спазват това, отколкото предишното. За да видите защо, трябва да разберете какво се опитва да постигне Путин. То не е присъединяване на още украински територии, а създаване на зона на "замразен конфликт" от полуавтономни райони, в които Киев няма думата.

Голямата заплаха, която надвисна над него преди около седмица, дойде от Конгреса на САЩ, където силно се увеличава подкрепата за въоръжаване на Украйна. Вече не само републикански "ястреби" като сенатор Джон Маккейн искат да бъде въоръжаван Киев. Дори съвършено либералният лидер на малцинството в Сената Хари Рийд настоява за това. Както и Аштън Картър – предстоящият министър на отбраната в правителството на президента на САЩ Барак Обама.

Другата заплаха, надвиснала над Путин, беше германското възмущение от пренебрежението му към предишното Минско споразумение. Той отвърна, като използва дипломация, за да забие клин между Европа и САЩ. Въпреки че едва ли е на негова страна, канцлерът Ангела Меркел казва, че "не може да си представи ситуация, при която подобрено оборудване за украинската армия да доведе дотам, че президентът Путин да се впечатли толкова, че да повярва, че ще загуби във военно отношение".

Като покани канцлера Меркел и френския президент Франсоа Оланд в Москва, а после се срещна отново с тях в Минск, Путин максимално използва това разделение. Той значително снижава риска от изпращане на американски оръжия в Украйна. А също така придава надеждност на новата доктрина на Обама за "стратегическо търпение", оповестена по-миналата седмица, завършва анализът.